Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 77

— Истинска детективска работа. Ще се заемеш ли с това?

— За дама като теб… ще се опека гол върху изригващия вулкан. — Той й намигна. — Виждаш ли? Още помня всичките думи.

Клер започна разследването сама.

В общинската библиотека за начало, тя се зарови в сборниците със закони и в учебниците за първокурсници, а после — в препратките, които пропусна, в регистрите с частни случаи, в книгите с прецеденти и международни закони.

Чак към края на деня тя намери това, което й трябваше.

Тази вечер те се срещнаха с Кристиан на бара в „Мерсер“. Къщата му беше зад ъгъла.

— Искаш ли да се върнем? — попита той към края на вечерта.

Тя знаеше, че не трябва да го прави — беше предупредена, че микрофонът на врата й има ограничен обхват — знаеше, че трябва пак да го замъкне в своя апартамент, с неговите весели, безлични шведски мебели, с чекмеджетата, пълни с бельо, което не беше купила тя, с шкафове, пълни с наблюдатели, полицаи и лъжи.

— Малко е рано за това — почна да увърта тя. — В тази къща ли живяхте заедно с жена ти?

— Разбира се. Да ходим у вас — съгласи се той.

Когато бяха в апартамента, той й показа една игра.

Тя трябваше да лежи съвсем неподвижно, докато той пишеше буквите от азбуката по клитора й с език, и да назовава на глас всяка буква, след той като я „напишеше“.

Отначало изглеждаше лесно, даже несексуално, просто като шарада или игра за отгатване. Но постепенно концентрацията на тези кратки усещания започваше да ги прави нетърпими. И тогава самото очакване се превръщаше в нещо изискано, всяко кратко движение се „гравираше“ върху нервните й окончания точно преди да се случи. Тя трябваше да стиска краката си, за да възпре своите движения към него, като в същото време искаше още.

Когато стигна до Z, тя цялата трепереше, очаквайки той да я докосне с езика си и да я повлече в забвението.

— Почакай — каза Кристиан с въздишка и започна да „пише“ още нещо. Сега буквите не следваха поред. Тя разбираше, че той пише буква по буква цели думи.

— Разбра ли какво беше това? — попита той, много по-късно, когато лежаха на пода.

Тя поклати глава.

— Не можах да се концентрирам.

И излъга, защото беше абсолютно сигурна, че това, което той написа със своя език по тялото й беше: „Искам те завинаги“.

Той остана цялата нощ, затова беше късно сутринта, когато Кони и Франк дойдоха да говорят с нея.

— О, това сте вие — каза тя, като отвори вратата и се върна в трапезарията, оставяйки ги да я последват.

— Май не изглеждаш много доволна, че ни виждаш — каза Кони. Тя порови в джоба си за цигарите и мушна една в устата си.

Клер посегна към нея и я издърпа, хвърляйки я на масата.

— Между впрочем по-добре да не пушиш в този апартамент. И не съм доволна, че ви виждам. Не съм се наспала.

— Нито пък ние — каза многозначително Кони.

— Идвате да проверите чаршафите, така ли? — промърмори Клер.

— Виж, Клер, миналата нощ беше добре…

— За мен също, скъпа — прекъсна я Клер.

— … в много отношения. Но ако бъдем честни, ние не дочакахме момента, на който се надявахме.

— Имаше прекрасни моменти за мен — Клер започна да изброява, разтягайки думите. — И лежах, и пълзях, и коленичех за тази цел.