Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 79
Тони Стронг
\>\> Виктор?
\>\> За среща ли става въпрос, Клер?
Тя помисли за мъжете, които се увличаха по нея, за колко мъже тя „играеше“, ставайки химера и плод на тяхното въображение.
\>\> Извинявай, ще бъде чисто приятелски. Но това е много важно за мен.
Пак дълга пауза. Или просто неопределено изоставане във времето?
\>\> Къде си?
\>\> Ню Йорк. А ти?
Тя изчака.
\>\> Достатъчно близо.
\>\> Къде ще ти бъде удобно?
\>\> Има едно киберкафе в Ийст Вилидж на площад Сан Марко. Можем да се видим там в седем.
\>\> Как ще те позная?
\>\> Влез в сайта. Тогава ще ти кажа.
\>\> Благодаря, Виктор. Няма да питам за нищо, докато не ми потрябва.
\>\> Знам това, пастичке.
Тридесет
Тя пристигна в кафето петнадесет минути по-рано и се настани на един компютър в ъгъла.
Две японки до нея бяха потънали в най-увлекателния кибер-чат. Една бизнес дама енергично пишеше доклад, удряйки по клавишите с два пръста. Тийнейджър играеше на компютърна игра.
Няколко туристи си бъбреха; едно възрастно момче с коса на конска опашка изглеждаше сякаш пише с шифър; една жена в кожено яке с камара книги до нея; няколко студенти, които работеха и едно момче с вид на измамник с дълъг шлифер, въртящо в ръцете си празна чашка за кафе.
Тя влезе в чата и попита:
\>\> Виктор, тук ли си?
\>\> Тук съм, Клер.
\>\> Тук в уебсайта или тук в кафето?
\>\> И в двете. Кажи ми как изглеждаш.
\>\> Аз съм на двадесет и пет. С къса руса коса. Нося черно горнище на „Геп“ и „Левис“. В ъгъла съм.
\>\> Не ми каза, че си била хубава.
Тя вдигна погледа си. Бизнесдамата печално се усмихваше.
* * *
— Ти някога наранявала ли си някого?
Виктор, чието истинско име беше Патриция, отвърна:
— Във фантазиите си мечтая за сексуално доминиране. Но също и за мирен свят, където да живея с Кейт Мос и да стана професионална китаристка. Аз съм благодарна за ангажиментите си към обществото, Клер. Искам да живея между хората, а това значи, че като всеки друг, трябва да регулирам своите потребности. — Тя сви рамене. — Вярно е, че добри и покорни „роби“ е трудно да се намерят, особено ако си дебела стара лесбийка. Но и моите „нормални“ приятели изглежда също не ги намират лесно.
Клер кимна с глава.
— Кажи ми, за какво става дума? — попита Патриция.
Клер скри някои подробности, но дори и без тях историята беше твърде странна.
— Какво смяташ да правиш? — пак попита Патриция, когато тя свърши.
Клер въздъхна.
— Не знам. Просто искам да бъда сигурна по един или друг начин.
— Тогава защо не се движиш по плана? Работи с полицията, докато те арестуват или елиминират Кристиан?
— Когато започнах това — каза Клер, — то ми изглеждаше… налудничаво, но възможно. Сега не съм толкова сигурна. — Тя помисли за момент. — Знаеш ли, преди да се занимавам с тези глупости за Хенри, аз никога не съм разбирала колко силен контрол оказват жените върху мъжете, колко е лесно да се включиш в техните фантазии. Убедена съм: Кристиан се преструваше, че е участвал във всички тези чудновати неща, само за да запази връзката ни.