Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 75

Той хареса също така, че Глен не обърна веднага катафалката пред портата на старческия дом, когато пристигнаха. Както Харолд казваше на Мервин, погребалните агенти не се срамуват да изнасят покойници. Карай по главния път, а ние ще се погрижим, когато дойде време да погребваме клиенти.

Директор на старческия дом беше опитната госпожа Марго Уингейт, която ги очакваше до входната врата. Харолд вече много пъти й бе правил услуги. Той обясняваше нещата на Глен, когато двамата вървяха след госпожата към стаята на починалата. Ето каква беше една от причините, поради която идването в старческия дом беше толкова тежко. Трябваше да се срещнеш с много хора, които знаеха защо си там; тези, които още имаха жизнени сили и се питаха дали следващият път няма да дойдеш за тях. Харолд винаги намираше време да поприказва с възрастните хора, които искаха да дойдат и да поговорят с него по пътя към стаята на покойника. Понякога те просто искаха да се пошегуват, че още не е техен ред, а понякога оставаха сериозни и искаха да поговорят за починалия, особено ако бяха негови приятели. Налагаше се да балансираш между най-бързото пристигане до стаята на покойника без много шум и да останеш вежлив.

Още веднъж той забеляза със задоволство, че Глен Фърниш беше добре възпитан и говореше с обитателите на дома по същия културен, но сериозен начин, както го правеше и Харолд.

Тялото на старата госпожа още беше в леглото, където беше издъхнала.

— Махнах й катетъра — каза Марго. — Готова е.

Харолд прецени разстоянието между леглото и вратата.

— Мисля, че стаята е достатъчно широка за нашата количка.

Докато Глен отиде до катафалката за количката, Марго попита Харолд:

— Този е новият, нали?

— Днес му е първият ден. Обаче той има голям опит и, струва ми се, правилно мислене.

— Как го намерихте?

— По Интернет. Там има бюлетин за трудовата заетост с обявени вакантни места. Реших да опитам.

— Той ще се справи — каза Марго. — А и старите изглежда го харесват.

— Да — усмихна й се Харолд. — Толкова много хора не се реализират. Да бъдеш погребален агент е също работа за хора.

Глен се върна с количката и те заедно вдигнаха тялото на покойницата, за да го сложат в калъф с цип. Глен започна да го закопчава отгоре, но Харолд го спря.

— Сега искам да ти дам един съвет, Глен. Обикновено ние пренасяме тялото в калъф, закопчан отгоре, обаче в старческия дом правим това малко по-различно. Знаеш ли, някои от тези възрастни хора са прекалено слаби да дойдат на погребението, затова им даваме възможност да дойдат и да се сбогуват, докато се придвижваме до катафалката.