Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 78

Кони не й обърна внимание.

— Той не се разкри повече отпреди. Трябва да отбележа, че ти започна по-малко да говориш с него и ние получаваме по-малко информация отпреди.

— И какъв е проблемът?

— Ти как мислиш, Клер?

Тя сви рамене и нахално я изгледа.

— Ще го кажа направо — каза рязко Кони. — Той трудно ще признае нещо с твоята катеричка в устата му.

— Долавям ли нотка на ревност? — промърмори Клер. — Възможно ли е психологът да се нуждае от малко терапия за себе си?

Кони направи злобен жест.

— Клер, аз разбирам вътрешните ти терзания. От една страна се чувстваш използвана и омърсена от тази операция; а от друга този мъж изглежда ти предлага обич и самоуважение. Но ако операцията се провали, то ти оставаш само с чувствата си и ще трябва да се захванеш за работа.

— А има ли?

— Да има какво?

— Има ли някаква полза от операцията?

Франк хвърли към Кони тревожен поглед.

Клер продължи:

— Ходих вчера в юридическата библиотека и намерих интересни неща. Чували ли сте за постановлението на Върховния съд от 1984 година? Не сте ли? Нека да ви запозная със същността му. Всякакви записи, направени без знанието на заподозрения и без неговото съгласие, не могат да се смятат за доказателство.

— Така е — съгласи се Франк.

— Тогава защо е всичко това — изсъска тя към него. Тя махаше към стените, към микрофоните, камерите, невидимите жици, които я обграждаха като ажурна клетка. — Защо го правя?

— Почакай. Да, права си. Ако по време на записа Кристиан се разкрие, то не трябва това непременно да се признае за доказателство в съда. Но може да бъде използвано по време на разпита. И може да бъде решаващо при отстояване в департамента на тезата, че той е потенциалният извършител.

— А моята роля свършва на пода в тази стая.

— Клер — каза Франк. — Това, което ти вършиш, е безценно. Той е готов да се пречупи, знам това. Всичко, от което се нуждаем, е да го направиш малко по-твърдо.

— Трябва да се изкъпя — каза тя рязко и се изправи.

— Нали вече се къпа — каза той, без да се замисли.

Тя му хвърли гневен поглед и затръшна вратата на банята.

След обяд тя дръпна всичките пердета и седна в тъмното да гледа телевизия, като усили звука до край.

— Какво прави тя? — попита Уийкс, когато дойде да смени Франк в края на деня.

— Нищо особено. Гледа записи на стари филми, като надува звука до дупка. Вика. Ходи натам-насам.

— Добре — каза Уийкс, натискайки клавишите, — това е темпераментът на звездите. Точно за тебе.

* * *

Тя влезе в Некрополис. Единствено екранът на монитора светеше в стаята й.

\>\> Виктор?

\>\> Клер. Надявах се, че ще се върнеш.

\>\> Виктор, трябва ми наставник.

\>\> Каквото поискаш, ангелче.

\>\> Няма да ти хареса.

\>\> Опитай, все пак. Имам доста развихрена фантазия за един перверзник.

\>\> Трябва да се срещнем. Имам предвид сериозно. ВРС.

Настъпи дълго мълчание. Тя чуваше бръмченето на телефонните жици, ниското бучене на смущенията, свиренето и пиукането на модемите и тяхното мълчание, отскачащо от сателитите, щракането на безкрайните телефонни кабели, чиито линии чертаеха пътища високо във въздуха.