Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 72

— Добре съм — прошепна тя. — Продължавай.

— Това, което искам да ти кажа, е, че аз започвам да се влюбвам в теб.

Клер изпусна въздуха, който задържаше — една дълга въздишка на благодарност и облекчение.

Двадесет и седем

Вторият път беше леко и внимателно. Той я обладаваше безкрайно бавно, придържайки главата й с ръка, така че да я гледа в очите.

Неговите очи й напомняха фотографиите на облаци в ефира: пламтящозелени, фосфоресциращи, разтварящи се в сянка, с проблясъци от светлина.

Тя разбираше, че той я люби не заради себе си, а заради самата нея, за да изгуби контрол пред него. Мисълта, че следващият оргазъм се надига в нея толкова бързо, я плашеше и я караше да се пази от него, да се крие, да премахне кризата. Но постигна точно обратното — той я връхлетя още по-бурно. Когато го почувства, оргазмът я заля като вълна, която я объркваше и я мяташе на гребена си, беше нещо като безсмъртие. Тя изгуби себе си, стенеше, виеше и се мяташе, а лицето й се покри с пот и слюнка.

Той бавно й кимаше, сякаш накрая тя му каза истината.

После той я сложи във ваната и търпеливо взе да я мие. Сапунисваше я навсякъде, пръстите му се плъзгаха по кожата й. Миеше с шампоан косата й и правеше на нея различни фигури. Тя го наблюдаваше в огледалото. Косата й, обилно покрита с пяна, наподобяваше сладкиша „целувка“.

Той плъзна надолу насапунисана ръка към слабините й. Миеше я така, както и косата на главата й. Разтваряйки я с насапунисаните си пръсти, той пак докосна клитора й. Възбуди се и тя с нежелание го помоли да спре. Той я заставяше да замълчи, подтиквайки я още веднъж да стигне до върховното блаженство заедно с него.

* * *

Изслушването на отчета вървеше съвсем делово. По различни причини, както тя се досещаше, нито Кони, нито Франк не искаха да я гледат в очите.

Навън колите надуваха клаксоните, пробивайки си път в утрешния поток. Камион с хидравличен компактор, който пухтеше и свиреше под прозореца й, накрая тръгна. Тя седеше и играеше с косата си, като с половин ухо слушаше как те говорят за някоя, която се казваше Клер Роденбург.

— Това, за което можем да бъдем абсолютно наясно — казваше Кони, — е, какво искаме да се случи и как възнамеряваме да контролираме събитията, за да постигнем това, което очакваме. Ние се надявахме на признанията върху възглавницата, но изглежда моментът е отминал. Мисля, че си задавате въпроса, дали разговорът върху възглавницата ще ни даде допълнителен материал за разобличаване.

— Ти какво мислиш, Кони? — попита я Франк.

Клер наблюдаваше пречупването на слънчевите лъчи в чашата на масата. Дискът от светлина на тавана се превърна в елипса, в овал, после пак се разшири и стана диск. Тя гледаше надолу. Въпреки че Кони продължаваше да говори, очите на полицая бяха вперени в Клер. Тя го изгледа, докато той махна погледа си от нея.

— Както ти е известно, аз имах съмнения относно начина, по който действаме. Сега, щом сме тук, ние трябва да решим, как да използваме тази интензивно развиваща се връзка, която става все по-ефективна.