Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 70

— Това обаче не ви засяга, нали така? То засяга мен.

— Ние можем да гарантираме безопасността ти — вежливо каза психиатърът.

— Но досега не го направихте.

Жената, която Клер познаваше като секретарката на Кони, се изкашля.

— О, Клер, някои от нас имат впечатление, че в тази операция нещата вървят все по-произволно. Не може повече да се упражнява истински контрол.

— Произволно? — попита Клер. Произволно? — тя невярващо тръсна главата. — Кристиан и аз не сме просто факт. Ние не сме някакъв експеримент, който вие разбърквате в епруветка. Това е моят и неговият живот, а вие го обърквате.

— Уебсайтът, който се появи, е дело на убиеца. Ние мислим, че това е много опасно развитие на нещата.

— Вие не казахте нищо.

— Послушай ме, Клер. Всеки сериен убиец се смята за изпълнител, който разиграва персонална психодрама. Като всеки спектакъл, той е незавършен, ако няма зрители. Ето защо много серийни убийци подреждат своите жертви в различни пози: те получават импулс, като си въобразяват, че някой ги наблюдава. Нашият убиец си намери начин да изнася представления пред огромна аудитория. За него това беше страхотна нервна възбуда и възможно пристрастяване. Той възнамерява пак да го направи.

— Още повече причини да бъде хванат.

— И още повече причини да проявим професионализъм при залавянето му.

Вътре в себе си Клер чу ехо: „Извърших най-големия грях, знаеш ли? Постъпих непрофесионално.“

— Мамка ви! — извика тя. — Мамка ви…

Клер затръшна вратата след себе си. Минавайки покрай рецепцията, тя попита дежурното момиче:

— Хей, сладурано, кой ти е агентът?

— Ейлийн Форд — автоматично отговори момичето и млъкна смутено.

Модели, актриси, сервитьорки. В Ню Йорк е пълно с тях.

Тя му се обади в апартамента. И когато чу познатия мек и ясен глас, просто му каза:

— Отговорът е „да“. Довечера.

Той пристигна в апартамента й доста късно. Донесе й цветя лилии, лалета и дълги навити върбови клонки.

— О, благодаря ти — каза тя, приемайки цветята. — Прекрасни са. Ще донеса ваза.

— Съблечи се — меко каза той.

— Трябва да ги сложа във вода.

Тя искаше да се обърне, но той я спря.

— Съблечи се. Искам да те видя гола.

Тя кротко му позволи да докосне и свали обиците от ушите й, да махне колието й — колието на Франк — и да откопчее горното копче на блузата й. Когато прокара ръка по гърба й, за да откопчее сутиена, тя каза срамежливо:

— Прекалено са малки.

— Идеални са. — Той обхвана с ръце гърдите й и се наведе да засмуче зърната им между зъбите си.

Копчето на панталона й се счупи като пластинка между пръстите му. Бикините й се заплетоха в сложна фигура между глезените й. Тя ги прекрачи, но се спъна и направи няколко крачки, сякаш се изкачваше нагоре. Остана съвсем гола.

— Е? — каза той, като я гледаше.

— Аз ли трябва да го направя? — пошегува се тя преднамерено.

— Не се шегувай — каза той. — Никога не се шегувай с това.

В стомаха й се появи усещането като при изкачването на небостъргач с асансьор.

Той се загледа в нея. После тя започна да разкопчава ризата му. Кристиан имаше лъскави къдрави косми на гърдите си, като по челото на бик.