Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 74

— Сър, аз бих искал да поработя пробно за известно време, ако това ще ви помогне да направите избор между мен и други кандидати.

— О, добре. Впрочем други кандидати няма. Поместих предложението за работа миналия петък и вие сте първият, който отговори. Е, който изпревари, той ще натовари… Кога можете да започнете?

Лека усмивка се плъзна по устните на младия човек.

— Трябват ми само два дни да си намеря жилище. Благодаря ви, мистър Хопкинс. Вие няма да съжалявате за решението си. Мисля, че ще ви бъда полезен и че ще науча много неща, наблюдавайки работата на такъв квалифициран специалист, какъвто сте вие.

Леко смутен, Харолд Хопкинс отпъди с ръка комплимента.

— Глупости. Вие сте този, който ще учи стария практик, като мен, на новите постижения. И няма нужда да ми казвате „сър“. Харолд е достатъчно.

Два дни след интервюто, Глен Фърниш беше записан на работа в погребалното бюро „Кросуейз Парлор“. Харолд му показа оборудването и го представи на жена си Елен и на дъщеря си Алис, която също работеше в бизнеса, както и на Джоуел, своя бизнеспартньор. Глен направи добро впечатление на всички. В стаята за балсамиране двамата с Харолд останаха по-дълго.

— Подвижно легло, аспираторна помпа, машина за балсамиране — обясняваше му Харолд, показвайки различните апарати. — Вентилацията е на масата. Катафалките могат да спират направо до тази врата.

Глен го поздрави за ефективните уреди, на което Харолд отговори е протестиращ жест.

— Възможно е всичко тук да изглежда като на хокейна площадка, Глен, но ние работим упорито. Хората предпочитат да го правим по този начин. Над дузина клиенти минават през нас за седмица.

Глен кимаше, наистина впечатлен.

— Какъв разтвор за балсамиране ползвате?

— Формалин. Обикновено с ниска концентрация за премахване на миризмата. Защо?

— Много специалисти преминават на сорбент. Ползвахме го в Хюстън. По-малко токсичен е от формалина.

— Сорбент. Мисля, че съм чел нещо за него.

— Ако искате, аз ще проуча въпроса — предложи Глен.

— Това е добра идея. Защо не го направите?

— Нямах това предвид. Има нещо погрешно в използването на формалдехидната основа на разтвора, разбирате ли? Най-малкото, което ви трябва, е някакъв новодошъл младок да ви съветва да промените всичко.

— Не, Глен, не се извинявай. — Харолд Хопкинс меко го погледна. — Тук ще има голям персонал, с който ще работя. Огледай всичко, което се нуждае от модернизация; искам да знам, какво мислиш по въпроса.

На следващия ден по обяд Харолд и неговият нов асистент отидоха до местен старчески дом, за да вземат тялото на един от неговите обитатели. Повикванията в старческия дом бяха едни от най-тежките задължения, които трябваше да изпълняват агентите на погребалното бюро, и Харолд нямаше намерение да придиря на протежето си, гледайки го как се справя с тази задача.

Той със задоволството забеляза, че Глен не приказваше по пътя към дома. Харолд знаеше, че много погребални агенти обичат да се смеят и да се шегуват, когато пътуват до адреса и после изведнъж стават много сериозни, щом пристигнат на място. Той чуваше да се говори, че погребалните агенти, заобиколени от покойници, трябва да се отпускат от време на време, за да издържат на напрежението. Харолд не беше съгласен с това и беше доволен, че Глен Фърниш нямаше намерение да се държи по този начин. По същата причина той се ядосваше и на Мервин, когато ползваше катафалката, за да ходи в „Макдоналдс“. Нямаше значение, че колата беше празна. Какво значение имаше, че хората очакват услуги с по-висок стандарт от тези, с които ще ги погребат, когато починат.