Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 71

Когато освободи пениса му, той отрони въздишка, и за няколко секунди тя го държа нежно, усещайки едва уловимите пулсиращи удари на кръвта. Тя също трепереше, или от нерви, или от това, че й беше студено, или от нещо такова, което не можеше да обясни.

Тогава той започна да я целува много нежно, нещо в съзнанието й започна да се стопява, сякаш изчезна някаква бариера и тя потъна в блаженство. Това състояние я изпълни цялата, тя започна да диша тежко, когато той я сложи на пода, позволявайки му да прави с нея това, което иска. Пронизвайки я с пениса си, той повдигаше колената й и го правеше рязко, с див напор, така както биволите намушкват с рогата си конете отдолу в корема. Тя викаше, като се задъхваше замаяна, а той продължаваше да потъва все по-дълбоко в нея.

Долу в апартамента Уийкс потриваше ръце.

— Виж я какво прави сега! Колко копия ще направиш, Франк? Ще взема няколко за момчетата.

— Остави това — спокойно каза Франк.

— Ти какво, не искаш ли сувенир? — той побутна с лакът Позитано. — Мисля, че Франк иска всичко само за себе си. За дългите си нощи. Така ли, Франк?

Дърбън рязко посегна и изключи картината.

— Казах, че ще ползваме само микрофоните.

— Така е. Ако на нея й пука. Тя е професионалистка, Франк, а професията, за която става дума тук, не е актьорското майсторство — той пак включи картината. — Как се казва, когато жената имитира оргазъм?

— Не знам — отвърна Позитано. — А ти как казваш, когато жената имитира оргазъм?

— Че на кой му пука! — засмя се Уийкс. — Ей, разбра ли? Това е австралийски виц. На кой му пука!

Но на Франк Дърбън, който гледаше телата на екрана, му пукаше. Наистина, много му пукаше.

По-късно, когато лежаха на пода, прекалено уморени, за да се преместят на леглото, те опитаха да намерят виното в купищата дрехи.

— Има нещо, което искам да ти кажа — меко каза той.

— Какво?

— Помниш ли, оня ден ти питаше за жена ми?

Долу в стаята за наблюдения всички мълчаха, струпани пред екрана.

Той се обърна по корем и започна да докосва с любопитство зърната й, като ги въртеше с пръстите си, така както по радиото търсят изплъзваща се честота.

— Ако смъртта на Стела ме научи на нещо, по-точно остави ме с нещо, то това е ужасът от тайната.

Тя говореше към тавана.

— Ти имаш ли тайни, Кристиан?

— Да — каза той. — Само една.

Тя чакаше така, както я учеха. Мълчанието е най-добрият следовател.

— Трябва да ти призная нещо, Клер — започна той — Откакто се запознахме с теб…

Нейното въображение ли беше или се чуха стъпки пред вратата, а може би някакво щракване и внезапно усилване на радиопредавател, мушнат после бързо в джоба на палтото?

— Почакай — каза тя. Трябва да им дам време да заемат позиция. — Искам вода.

Тя стана гола от леглото и отиде до банята. Лицето, което я погледна от огледалото, беше маска. Тя отвори крана и наплиска лицето си с вода.

— Окей — каза, като се върна в спалнята и застана пред него. — Какво беше това, което искаше да ми кажеш?

— Аз трябва… Мисля, че трябва да го знаеш… — Той погледна ръцете й. — Кожата ти настръхна.