Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 69

Той бягаше през магазина, разблъсквайки другите посетители, а тя бързо го следваше, доколкото можеше. Той лавираше в потока от хора, спасявайки живота си. Клер се опитваше да го сграбчи, но не беше издръжлива колкото него, нямаше и място, за да бяга по-бързо и да го настигне.

Полиция!

На кръстовището имаше полицай, регулиращ движението. За последно тя се втурна в потока от коли, избягвайки камиони и влекачи.

— Онзи мъж е избягал затворник — викаше тя, сочейки го с ръка.

— Кой мъж? — попита полицаят, като се вглеждаше в минувачите.

Отговор не последва.

В момента, когато полицаят се обърна към нея, тя разбра грешката си и потъна в тълпата.

— Ей! — викаше полицаят. — Послушайте, госпожице!

Свивайки рамене, той се обърна към движението и силно изсвири, възмущавайки природозащитниците в Манхатън.

За около час тя намери в актьорския регистър „Прожектор“ в книжарницата неговата фотография.

Ерик Съливан. Индивидуални роли в няколко телевизионни филма и няколко в игрални. Но безспорно е актьор, както сам каза.

За да стигне до офиса в Куинс, Клер взе такси. Тя все още имаше паспорт, който показа на рецепцията. Както винаги, коридорите бяха пусти.

Тя бавно влезе в офиса на Кони. Психиатърът имаше заседание със секретарката си и половин дузина костюмирани мъже.

Клер успя да забележи, че секретарката сякаш се обръщаше към присъстващите, като поясняваше записа с Клер, който беше на екрана почти към края си.

— Каква изненада, Клер — каза студено д-р Литмън. Тя се пресегна и изключи записа.

— Какво стана със затворника?

— Какъв затворник?

Клер хвърли на масата страницата, която бе откъснала от „Прожекторът“.

— Този, когото видях да хипнотизирате тук. Изнасилвачът на деца. Този, за когото казахте, че трябва много време, за да бъде пуснат на свобода. Този, когото срещнах в театралната книжарница.

За момент изглеждаше, че Кони онемя. Тя каза бавно:

— Клер, от всички ти най-добре разбираше значението на добрия театър. Ние сметнахме, че е по-добре ръководната ми роля да бъде определена от самото начало.

— Каква ръководна роля? — Тя огледа стаята. — Кои са всички тия хора?

Мъжът най-близо до нея се изправи и й подаде ръка.

— Пол Аштън, Клер, от ФБР. Аз нося пълна отговорност за операцията „Магнит“.

— Каква е тая операция „Магнит“?

Никой не отговори. Тя обходи с поглед лицата.

— Мислех, че Кони движи всичко.

— Сметнахме за по-добре да съкратим числото на хората в непосредствен контакт с тебе, Клер. Д-р Литмън беше определена за твой водач.

— Мой водач? — Тя тръсна глава. — Аз да не съм куче.

— Тези хора са мои колеги, Клер. Повиках ги, защото искам да ми дадат съвет. Тази операция се базира на сътрудничество. За вземането на решения е отговорен полицейският департамент в Ню Йорк, който действа в зависимост от, как да го нарека, краткотрайната локална необходимост, влияеща на неговите решения. Преди малко ние обсъждахме дали можем реално да разрешим тази операция да започне предвид… променените обстоятелства, с които ни запозна Франк — каза Кони.