Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 58

Той кимна, явно впечатлен от дълбоките й познания.

— Тези места малко ми напомнят атракциите в Дисни — продължи тя. — Изглежда ужасно, можеш даже да се почувстваш ужасно в първия момент, но дълбоко в себе си знаеш, че всичко това е преструвка.

Той спря.

— Точно така. И аз точно така го виждам, Клер.

— Какво виждаш?

— Ти не търсиш някакъв тъмничар, като в анимационен филм, който ще прави с теб всякакви глупости. В това няма реалност. Ти търсиш някого, който да те хване за ръка, когато заедно ще скочите в бездната.

— Това е вярно — каза тя меко.

— Някого, който ще те заведе на мястото, където няма спасителни думи, за да викаш, когато те обхване ужас.

Отзад, малко по-надолу на същата улица имаше пешеходци, които спираха, когато спираха и те. А също така и бял фургон със затъмнени прозорци, който се движеше по тротоара на петстотин ярда след тях, и спираше за малко до бордюра.

— Имаш предвид смъртта нали? — попита тя.

— Имам предвид вярата — каза той. — Когато изцяло вярваш на някого, няма спасителни думи.

Той каза, че харесва апартамента й. Това е точното място, където той си представяше, че тя живее: непретенциозно, но с безупречен вкус.

Тя се извини за леката миризма на боя, като каза, че скоро е правила ремонт.

На 49-та улица в китайския супермаркет той купи подправките: джинджифил, смес от пет подправки, семе кардамон, пресни кълнове от фасул и от грамаден аквариум, който бълбукаше до задната стена на магазина — жив морски рак, грамадните предни щипки на който бяха вързани с връв. На връщане в таксито тя със страх наблюдаваше, как чантата с обяда им се опитва да се придвижва по седалката.

Той напълни тенджерата със студена вода в кухнята и й демонстрира безболезнен начин за убиването на рака, като го загряваше постепенно заедно с водата. От време на време той удряше с щипките си по стените на тенджерата, като стар боксьор със завързаните си юмруци. След няколко минути стаята се изпълни с високо свистене.

— Въздухът излиза от черупката — каза той.

Докато ракът се готвеше, Кристиан приближи и нежно взе в ръка брадичката й. Той обърна лицето й към себе си. Тя усети слабо ухание на непознат вносен одеколон. След това почувства неговите тънки, твърди устни върху нейните. Тя отвърна на целувката, позволявайки на тялото си да бъде послушно на неговото, като се извиваше в прегръдките му; платът на сакото му дращеше оголените й рамене и крака.

— Мисля, че пъстървата току-що глътна мухата — промърмори Кони. — Или това скоро ще стане?

— Във всеки случай изглеждат така, сякаш и двамата глътнаха по нещо — каза Франк. Той оправи контраста на монитора, мърморейки под носа си.

— Съблечи се — каза той.

На печката ракът удряше с щипките си по тенджерата, от което тя дрънчеше.

— Не — каза тя, гледайки под краката си. — Не сега, Кристиан. Извини ме, но не сега.

„Не мисля, че той ще прибегне до насилие, ако му отговориш с «не» — й беше казала Кони. — Очевидно той има много повече самоконтрол, отколкото си мислехме. Този убиец изчаква момента си, той контролира събитията по-добре, отколкото се възползва от тях. Но за всеки случай ние ще сме наблизо“.