Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 32

— И тогава ти реши да му покажеш, че за тебе всичко това не беше просто игра.

— Нещо такова — независимо от жегата Клер трепереше.

— Беше страхотна бъркотия. Бях в болница един месец. Задраскаха ме от сценария. И накрая разбрах, че съм безработна. Извърших най-тежкия грях — не постъпих професионално.

— Благодаря ти, Клер — каза тихо д-р Литмън. — Това е всичко, което трябваше да знам.

Когато се върнаха, Франк ги очакваше на рецепцията.

— Как мина? — попита той.

Клер очакваше, че психиатърката ще иска да поговори с него на четири очи. Но д-р Литмън изведнъж каза сухо:

— И така, тя е неуверена, импулсивна, отчаяно търси някой авторитет и независимо от това, че упорито се старае да го намери, копнее за одобрение, като наркоман за дозата си. Какво мога да кажа, Франк? Тя е актриса — тя въздъхна. — Разбира се, не в общоприетия смисъл на думата. Ако все пак искаш да знаеш дали според мен тя може да го направи, то аз мисля, че това е възможно. Тя бързо научава, твърда и очарователна е. Но независимо от добрата ми преценка, това ще бъде само загубен опит.

Дванадесет

Клер седеше на бюрото в офиса. В едната ръка с химикалка, а в другата с купчина документи.

Попълваше формуляри. Множество формуляри.

Писмено отказване от правото за лично осигуряване, разрешение за поставяне под наблюдение, поверителни съглашения. Формулярите за попълване на формуляри. Формулярите, в които тя се подписваше под това, че дава съгласието си доброволно и в пълно съзнание, че това ще опропасти живота й. Формулярите, които осигуряваха правото й на адвокат, който ще й обясни как да попълни други формуляри.

Тя ги попълваше, като подписваше всяка страница там, където се изискваше.

— Добре дошла в лагера за новобранци. Сега задникът ти ми принадлежи — промърмори д-р Литмън, като събираше формулярите от бюрото.

Това беше най-гадната интерпретация на Дензъл Вашингтон, която Клер някога бе чувала.

Занятията започнаха в голямата празна зала навътре в сградата.

— Първо урок по история — каза Кони. — Да погледаме някои чудовища.

Осветлението угасна. Психиатърката натисна дистанционното, което държеше в ръка. Димът от цигарата й минаваше през лъча на прожекционния апарат и замъгляваше образа на екрана.

— Това е Питър Кюртен, известен още като „Звярът от Дюселдорф“. Неговата жена каза на полицейския психолог д-р Бърг, че сексуалният им живот бил абсолютно нормален. От друга страна Кюртен разказа на д-р Бърг за фантазиите си да язди жена си всеки път, когато правели любов. Следващите диапозитиви са на жертвите на Кюртен, така както ги е оставил.

Когато Клер беше в състояние да гледа отново, на екрана се появи друго лице.

— Бела Кис, който съхранявал телата на жертвите си в празни варели от бензин. Йоахим Крол, „Рурският ловец“. Ханс ван Зан; районът му на действие бил Холандия през 60-те години. Между жертвите му е и неговата приятелка, която убил, за да прави секс с трупа й.