Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 33

Някъде зад гърба на Клер бръмчеше диапроектор, който щракваше, за да покаже нови и нови лица и нови зловещи картини от местопрестъпления под проповедта на Кони. Бъркотията от лица и сцени на жестокост, от която случайно изпъкваха отделни детайли.

— Патрик Байърн. Върху тялото на брутално убита от него млада жена той оставил бележка, в която пишело: „Това е нещо, което мислех, че никога няма да се случи“. Неговият прякор е Джек Бояджията. Английските списания го нарекли така, защото по косите на неговите жертви са намерени пръски от боя. Това, предполагам, е прочутото чувство за хумор на твоите сънародници. Джек буквално задушавал своите жертви, като намушквал пениса си дълбоко в гърлата им. Албърт Фиш. Ърл Нелсън. Доналд Ферн, който бил обсебен от духа на Пуебло Индианс. Той завързал седемнадесетгодишната Алис Потър за олтара в една изоставена черква, изтезавал я цяла нощ, смазал й главата с чук и когато умряла, я изнасилил.

Списъкът нямаше край, както и извършеното зло.

— … събирал телата на своите жертви в апартамента си, защото, както казвал: „Хубаво е, когато има при кого да се върнеш вкъщи.“ Тук са няколко „скеча“, които Нелсън направил с жертвите си. Веселяци, няма що. Джефри Дамър. Джордж Ръсел. И накрая, но не е последен, Андрей Чикатило — убиец от Ростов, екзекутиран през 1994 година за изтезаване на петдесет и две жертви и изнасилване на труповете им.

Д-р Литмън се изправи и тръгна към екрана. За миг очите на Чикатило проплуваха по челото й. Но тогава лампите светнаха и илюзията изчезна.

— Аз ти показвам всички тези материали, Клер, не за да те плаша. В резултат от изучаването на тези хора ние знаем достатъчно за това как работи съзнанието на убиеца. Можем да наблюдаваме как напуска местопрестъплението, да правим предположения за личността му, за степента на неговата интелигентност, за неговите връзки в обществото и даже каква марка кола кара.

Тя вдигна дебела папка, завързана с ластик.

— Тук е всичко, което знаем за убиеца на Стела Воглер.

Тя сложи папката на бюрото пред Клер. — Предупреждавам те, че не е лесно за четене.

— Това ли се нарича психологически профил? — попита Клер, събирайки листите.

— Да, донякъде. Има също така и снимки, случайни истории и извадки от тетрадки. Работата малко ни прилича на бомба с часовников механизъм. Преди да започнеш да откачаш жичките, трябва да знаеш коя от тях е свързана с експлозива.

Кристиан Воглер почука на вратата на стая 507 на петия етаж в хотел „Лексингтън“.

— Кой е? — попита предпазливо Стела Воглер.

— Рум-сървиз.

— Нищо не съм поръчвала.

Отговор не последва. С жест на раздразнителност тя тръгна към вратата и широко я отвори.

— Сбъркали сте…

Обаче Воглер я изблъска навътре. Щом го видя, тя отстъпи настрана.

— Кристиан! Какво правиш тук? Аз мислих…

— Привет, Стела.

— Кристиан, моля те. Не е това, което мислиш.