Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 31

— Може би.

Пак настъпи мълчание.

— Да не ме обвинявате, че бягам от нещо?

— Това ли е, което се случи? — гневно попита психоложката.

Отново дълго мълчание. Когато Клер заговори, гласът й беше нисък, очите й бяха вперени в нещо зад рамото на Кони.

— Знам за какво намеквате. Тази работа като примамка. Вие… ами че човек няма нужда да бъде психиатър, за да разбере за какво става дума. Аз отново възстановявам детството си, нали? Търся мъже, които изоставят съпругите си, както моят баща изостави майка ми, и ги наказвам за това. Наказвам ги за това, че никой никога не е обичал Клер Роденбург. — Една сълза заблестя и се търкулна по лявата й буза. Тя бързо я избърса с опакото на ръката си.

— Много добре, Клер — каза спокойно д-р Литмън. — Но ако все пак ти трябва психотерапевт, потърси си в Жълти страници. Аз седем години съм следвала съдебна психиатрия и има и по-добри неща, които мога да правя с моята квалификация, вместо да слушам твоите измишльотини.

Клер се намръщи.

— И ми спести сълзите си — каза психиатърката, като взе пакетче с носни кърпички и ги подхвърли през масата. — Ти си научила този номер още преди да се научиш да караш колело.

Клер взе кърпата и издуха носа си.

— Хайде — изправи се д-р Литмън, — да излезем да се поразходим. Трябва да подишам въздух.

В нейния случай „въздух“ означаваше цигарения дим.

Разхождаха се бавно. Независимо че бе рано, беше потискащо горещо.

— Това, което правеше, беше ли честно? — попита д-р Литмън.

Клер сви раменете:

— Животът не е честен. Кръшкащите мъже са навсякъде. Ако съм получавала пари, за да помогна на жените им, какъв е проблемът?

Психиатърката спря и стъпка фаса от цигарата си. Несъзнателно тя лапна друга и се потупа по джоба.

— По дяволите. Забравих запалката си. Ти имаш ли…?

— Разбира се — Клер извади кутия кибрит от „Роялтън“. Понеже другата жена не посегна да я вземе, тя сама я отвори и запали една клечка. Д-р Литмън задържа китката й, за да запази пламъка. Палецът й се плъзна под широката каишка на часовника на Клер, напипа по-твърда плът и се стегна.

— Може ли? — попита тя с цигарата в устата, като обърна ръката й така, че да я разгледа отблизо. След миг погледна Клер.

— А това? — попита тя. — Това беше ли честно?

Клер се дръпна.

— Паднах върху едно стъкло.

— И с двете китки?

Ядосана, Клер пусна кибрита в джоба си. Д-р Литмън невъзмутимо извади запалка и си запали цигарата.

— Аз наистина трябва да знам всичко — каза тя меко, сякаш за да се извини.

— Случи се като снимахме филма — въздъхна Клер — този, за който пишат във факса ви. Той беше… добре, ще го познаете, ако ви кажа името му. Той беше звезда, много богат: без него филмът никога нямаше да стане. Беше известен, много красив и всичките знаеха, че беше най-щастливо жененият артист в шоубизнеса. Ето защо, когато той се влюби в мен, аз знаех, че това е сериозно — тя горчиво се изсмя. — Това беше преди да чуя фразата, която ползват в киносредите. НСН, скъпа. Не Се Надявай.

— И?

— След седем седмици съпругата му… както и да е, мисля, че до нея стигнаха слуховете. Или той просто я е използвал. Тя внезапно се появи в сериала, помъкнала със себе си и четирите му деца. И изведнъж аз трябваше да пробвам костюмите, да правя повторения на отделни сцени, технически репетиции със сценичните работници. Накратко, трябваше да ме откъснат от него.