Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 30

Тони Стронг

— Несъвместимост на характерите.

— Щеше да е — за първи път злобна нотка се появи в гласа на Клер — ако тя имаше характер.

Д-р Литмън си записа нещо.

— Но е имало кой да се грижи за теб — каза тя. — Им си родители, които са те гледали.

— Имах хора, които ме гледаха за пари. Така, както се грижат за гостите в хотел. Само че аз не можех да си замина.

— Разбирам.

— И какво разбирате?

Д-р Литмън не обърна внимание на тона й.

— И тогава ли разбра, че можеш да играеш?

Клер се изсмя горчиво.

— Ето откъде започна всичко това, така ли? Аз не можех да се справя със собствения си живот и затова си въобразявах, че живея и живота на някой друг. И така стана.

— И? Така ли стана всичко?

— Не. Аз открих нещо, в което съм добра. Това е всичко.

— Талант, несъмнено поощряван от хората, които те гледаха.

— Как пък не. Често ме наричаха лъжкиня.

Д-р Литмън пак си отбеляза нещо.

— Но ти си се уредила да получиш стипендия в Училището по театрално изкуство.

— Да, тогава бях на дванадесет.

— Разкажи ми за това.

— Получих стипендия в театралното училище, когато бях на дванайсет — повтори Клер. — Там… Това вече ви го разказах.

— Не. Не си — забеляза кротко д-р Литмън.

Тя чакаше, докато Клер мълчеше.

— Обичах го — проговори накрая Клер. — Повече отколкото хората, които се грижеха за мен. Такива глупости ли искате да чуете? Това беше обикновено училище, но с упражняване и на актьорско майсторство. Слово, движение, танци, даже и хореография. Имаше добра репутация в гилдията. От агенциите често ни канеха, когато имаха нужда от млади актьори.

— И измежду всички ти беше звезда.

— Бях ли?

Психиатърката посегна към папката и извади купчина факсове. Те бяха изпъстрени с ивици от жълт маркер. Клер позна заглавието на най-горния.

Отзивите за нея. Д-р Литмън трябва доста да се е потрудила, за да получи тази пратка за една нощ.

„Клер Роденбург. Прекрасен дебют в «Алиса в страната на чудесата»“ — доктор Литмън четеше на глас. — Ето още: „Тази продукция беше прекрасно оживена от хипнотизиращото изпълнение на Клер Роденбург, звезда в превъплъщението, подобно на което аз не съм гледал“. „Очарователното присъствие на Клер Роденбург“. „Сърдечната и сексапилна Дездемона, блестящо пресъздадена от Клер Роденбург, озари сцената“. „За поддържаща роля Бертолучи е избрал младата английска актриса Клер Роденбург, за която близки на филмовите среди твърдят, че ще чуем доста в скоро време“.

— Защо не сме, Клер?

— Защо не сме какво?

— Защо не чухме повече за теб? — Тя подхвърли на масата купчината факсове. — Ти почти беше успяла. Беше на крачка от големия успех. И изведнъж заряза всичко и дойде тук, където никой не знае коя си. Защо?

— Не съм първата актриса, дошла в Америка.

— О, ако си беше имплантирала силикон в циците и беше опитала да пробиеш в Холивуд, щях да те разбера. Но ти не си дошла тук заради славата, нали така? Има още нещо.

— Учих в театралното училище почти десет години. Когато другите деца заминаваха през ваканцията в Европа и Австралия, аз обикалях по прослушвания и кастинги. Защо да не искам да пътувам? Може би след няколко месеца ще бъда в Мексико или в Сидни.