Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 28

Тя започна да чете от папката. Докато четеше, извади цигара от кутията „Мерит“ и я запали. Накрая затвори папката.

— Добре — каза тя, — разкажете ми за Воглер.

Клер разказа още веднъж историята за срещата си с Воглер. Д-р Литмън я гледаше през цигарения дим.

— Благодаря ви — каза тя, когато Клер завърши. — Бяхте ми много полезна. Свободна сте.

— Кони — настойчиво се обърна към нея Франк.

— Тя не е права — спокойно каза психиатърката.

— Клер, би ли ни извинила за минута? — попита Франк.

Клер излезе да почака в предната стая, където секретарката на д-р Литмън безразлично я погледна и пак съсредоточи вниманието си върху клавиатурата пред монитора.

Клер продължи да чака. След малко секретарката взе купчина документи и излезе с люлееща се походка.

Клер се шмугна в стаята за наблюдение и включи монитора. Не използва джойстика, защото движението на камерата щеше да ги предупреди. Така че тя не можеше да ги вижда, но можеше да чуе за какво си приказват.

— … тя не е регистрирана, няма банкова сметка, няма социална осигуровка. Можем да й измислим минало. Тя ще стане такава, каквато ни трябва — това е Франк. Той говори настоятелно. — И тя може да играе, Кони. Имам предвид, че тя може да играе наистина. Видях я.

Гласът на д-р Литмън го прекъсна.

— Спри за момент, Франк. Те всички могат да играят. Наричат ги МАВ. Модели, Актриси, Всички други. В Ню Йорк гъмжи от тях.

— Мисля, че тази е различна. Тя е…

— Но освен това е цивилна. В крайна сметка съществува контрол.

— Но ние ще я ръководим непосредствено. Ако се съгласи…

Клер рязко изключи монитора.

Не мисли. Играй.

Секретарката все още я нямаше. Клер извади купчина писма от принтера. Секретарката беше чернокожа, към петдесетте и дебела. А и гласът й е… какъв беше гласът й?…

Клер зае леко приведена стойка и влезе с полюшваща се походка в кабинета. Франк гледаше навън през прозореца. Д-р Литмън издухваше колелца дим и потропваше с елегантната си обувка.

— Ще подпишете ли това, д-р Литмън? — обърна се към нея Клер или, по-правилно, секретарката.

Психиатърката махна с жест на раздразнение.

— Вече съм оправила днешната поща — тя посегна да я вземе и тогава погледна на ръката, държаща писмата, а после вдигна поглед към лицето на Клер.

— Диетата ви се отразява добре, Джойс — промърмори тя. — Добре, добре.

Франк откъсна погледа си от прозореца. Когато видя, че това е Клер, очите му светнаха.

— Съгласна съм — най-сетне каза д-р Литмън. — Кажи й го. Няма да навреди.

— Някъде преди един месец — каза Франк — попитах д-р Литмън дали е възможно да се организира операция — той направи пауза, като търсеше подходящите думи — тайна операция, в която заподозреният ще покаже дали има психологическия профил на убиеца, когото търсим. Д-р Литмън мисли, че той може да бъде убиецът, ако има достатъчно доверие в човека, на когото се представя.

— Теоретически — д-р Литмън промърмори от бюрото си. — Казах, че това е възможно теоретически.

— Имате предвид, нещо като хващане в капан? — попита Клер недоверчиво.