Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 22

— Трябва да тръгвам — промърморил той, като се оглеждал наоколо.

— Но, моля ви, аз исках да ви попитам нещо. За… ох… — Тя хвърлила поглед на страницата — за Бодлер. Къде мога да намеря вашия превод? Звучи толкова интересно и…

— Задръжте книгата — той извадил пари да плати на сервитьорката.

— Да я задържа? Вижте, защо да не ви дам моя номер и…

— Адресът ми е вътре на корицата. Изпратете ми я, щом я прочетете.

— Сигурен ли сте? Няма да ми отнеме много време.

— Няма проблем — казал той, като обличал сакото си.

— Мога ли да ви почерпя едно питие? — попитала тя безнадеждно.

Той спрял. За кратък миг очите му я огледали с любопитство.

— Приятно ми беше да поговоря с вас — казал той. После си тръгнал, а тя останала, изпращайки в празното пространство закъснели въпроси.

— Мислите ли, че се е върнал на работа, след като излезе? — попита скептично франк.

Клер сви рамене.

— Откъде мога да знам?

— А мисис Воглер? Как реагира тя, когато й разказахте?

— Очевидно удовлетворена. Успокоена. Щастлива.

— Плати ли ви?

— Разбира се. Защо не?

— Намерихме у нея голяма сума пари в брой — каза той направо и очите на Клер се разшириха.

— Искате да кажете… че тя е мъртва?

Дърбън кимна, наблюдавайки реакцията й.

— О, Боже — каза тя ужасена. И попита: — Как?

— Смятаме, че е убийство.

— Това е ужасно!

Той я накара да повтори всичко три пъти и едва тогава прибра бележника си.

— Последен въпрос. Какво стана с книгата?

— С книгата?

— Със стихосбирката. Върнахте ли я?

— Мисля, че е някъде в апартамента ми.

— Добре, възможно е това да не е много важно — каза той, като ставаше. — Просто не я изхвърляйте. Окей?

Осем

Франк Дърбън въздъхна и се облегна на ергономичния стол, инсталиран пред компютъра му. Столът го караше да седи така, сякаш коленичи пред „великия бог“ — Документацията.

Той завърши почти двадесетина страници с опознавателни данни на ПЗООП. Независимо от стола, кръстът го болеше.

В края на работата си той натисна бутона за изпращане на информацията. За кратко компютърът на главното управление на ФБР във Вирджиния сканира доклада и го сравни с тридесет хиляди други доклади за неразкрити престъпления от цялата страна.

Статистически е по-вероятно да попаднеш на търсения престъпник, като забодеш карфица в телефонния указател.

Освен това с карфицата щеше да стане по-бързо.

На монитора се появи следното:

Благодарим за вашето съобщение. Според нашата база данни <едно> предишно съобщение посочва възможна прилика.

Неочаквано заинтригуван, Франк натисна копчето за следващата операция. Но вместо да му посочи подробности, компютърът го информира:

За да получите достъп до информация от файл FGY554/ny/348, се обърнете към доктор К. Лайтмън от Центъра за изследване на човешкото поведение при ФБР, Куантико, Вирджиния.

* * *

Когато Клер се върна вкъщи, Беси се готвеше да тръгва за театъра. Тя сменяше каналите на телевизора с глава, увита с хавлия.

— Как мина денят? — попита Беси, когато Клеър постави покупките на барплота.

— Беше лош ден — Клер разказа за идването на полицая и за убитата клиентка. — Чувствам се странно — завърши тя.