Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 151

Капитанът от френските специални служби имаше същите, но той не знаеше добре английски и затова очакваше сигнала от Франк. Той повдигна веждата си.

Франк вдигна ръката си с дланта навън. Всички чакаха.

— Не съвършена — каза тя. — Неподвижна. Повече не беше Стела, не и след това, което ти си направил с нея. Тя просто беше тяло. Просто плът.

— Не разваляй всичко — мъркаше той. — Не спори, Клер.

— Ти беше един от неговите клиенти — категорично каза тя. — На Харон. Онова виртуално допълнение от „Цветя на злото“ бе за теб.

— Подходяща награда за стихотворения. — Той вдигна книгата от пода. — Прочети едно — каза той. — Прочети го на глас, както тогава, когато го чете за първи път.

Тя погледна на страницата, която той бе отбелязал, и започна да чете с монотонен глас.

Колко спомени — сякаш съм вечност живял. И огромния шкаф — в чекмеджета побрал непотребни билети, писма, мадригали, тежки къдри в квитанции стари заспали — няма повече тайни в моята тъжна глава. Пирамида, дълбок мавзолей е това с много повече мъртви от братска могила. Аз съм гробище — там под луната унила угризения — червеи — плъзват, пълзят, мъртъвците ми скъпи остават без плът. Аз съм стар будоар, пълен с рози изтлели; сред разкопки от моди отдавна умрели.

Тя остави книгата да падне във водата. Кристиан плачеше. Той плачеше и когато махаше капачката от металната туба с бензин и изливаше съдържанието й във ваната. Бензинът плуваше във водата като мазна преливаща ципа. Дъги се отразяваха по кожата й. Той сложи кибрита отстрани на ваната.

— Няма да те изгоря — каза той и обхвана с пръсти врата й. — Няма да има болка. Обещавам ти.

— Сега — изкрещя Франк.

— Allez, allez! — капитанът се обърна и извика на хората си. За част от секундата сякаш нищо не се случи. Но после…

Стаята се взриви. Тя се напълни с полицаи в сини униформи и мъже с бойно снаряжение, крещящи на два езика едновременно.

Кристиан се обърна и направи крачка назад. Един от френските специални служби веднага стреля със сълзотворен газ и стаята се изпълни със задушлив дим, от който бяха защитени само полицаите със специалните си маски.

Клер, извадена от смъртоносната вана от Кони и Франк, се сви на пода мокра и гола, нейното покрито със синини гърло се задушаваше от дим. Парещи сълзи се появиха в очите й.

Или, кой знае, може би те вече бяха там.

Петдесет и девет

Ламартин, близо до Леон има дълга и пъстра история. Оригинално убежище за душевноболни, той се е ползвал от Гестапо през войната като център за разпити. Сега е затвор. В него са затворени някои от най-опасните европейски престъпници, включително, по ирония на съдбата, някои от същите онези нацисти, чиито жертви някога са били измъчвани тук. Вероятно заради близостта си с управлението на Интерпол, той се бе превърнал в нещо като международен затвор.

Доктор Констанс Литмън пристигна тук в една мразовита сутрин в началото на декември, както много други бяха правили преди нея, за да проведе разпита. Тя беше заведена в малка, боядисана в пастелни тонове стая, където някога разпитващите са използвали парчета от гумени маркучи, вани, пълни с екскременти и урина, тояги и уреди за смазване на пръсти. Тя донесе писалка, хартия, малко записващо устройство и стек цигари.