Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 149

— Има ли някакъв проблем? — попита портиерът. — Дамата вероятно е била обрана?

— Най-близкото полицейско управление — повтори тя. Портиерът сви рамене и й обясни как да стигне до жандармерията на няколко минути пеша от хотела. Въпреки че тя накуцваше, на него му хрумна, че в случая с Мадам Воглер процедурата щеше да продължи по-дълго от обикновено. Eh bien. Току-що се бе омъжила. Вероятно съпругът й е бил малко по-енергичен в брачната нощ. Той се усмихна на себе си, като си представи сцената.

И когато съпругът на дамата слезе долу след двадесетина минути, портиерът не видя причина да не му каже къде бе отишла съпругата му.

Петдесет и осем

Тя имаше нужда от детектив, но мъжът, който дойде да я види, преди всичко изглеждаше изключително симпатичен за годините си и беше облечен невероятно. Неговата тъмнозелена риза и по-светла вратовръзка бяха много елегантни. Тя помисли, че той изглежда повече като млад лекар, отколкото като полицай.

— И така, кажете какво мога да направя за вас — той погледна надолу в записките си, — мисис Воглер? Английският му, слава Богу, беше добър.

— Току-що разбрах, че мъжът ми е убиец — каза тя.

— Разбирам — отвърна той безразлично. — И кого е убил?

— Предишната си жена. Тя се казваше Стела.

— Имате ли някакви доказателства?

Тя свали халката от пръста си и я сложи на масата, на която седяха. Полицаят я взе оттам.

— Халката ли?

— Първата му жена беше убита в Ню Йорк. Когато тялото й бе намерено, по него нямаше никакви бижута. Аз видях да носи тази халка малко по-рано същата вечер.

Той повдигна веждата си.

— Вие сте познавали първата му жена?

— Срещнах се с нея само веднъж. Но халката я познах веднага.

— Тя е… особена за мъж, ne c’est pas? — съгласи се той, въртейки я в ръцете си.

— Това е пръстен-печат. Той е семейна ценност от доста години. Вижте — тя свали своята халка и му я показа. — Същият дизайн.

Друг мъж, също невероятно добре облечен, влезе в стаята и прошепна нещо на ухото на първия полицай, който погледна към Клер.

— Мъжът ви е отвън.

— Вие трябва да го арестувате. След това трябва да се обадите в Ню Йорк. На детектив Дърбън и детектив Позитано. На Уийкс и Лоуел. Кажете им, че съм намерила халката. Кажете им, че той ме дамгоса с нея. Те ще разберат.

— Той ви… дамгоса? — Полицаят я погледна объркан. — Извинете, моят английски…

— Горещо. Изгорено. Сссс… — тя имитираше съскането на изгаряща плът.

— Почакайте тук — каза той.

Тя чакаше. Чакаше цял час. Раната на бедрото й стана като мехур, тънка червена люспа от изгорена кожа. Стараеше се да не я докосва.

Изведнъж полицаят се върна. Той се разположи срещу нея с надути устни. Усмихна й се; имаше красиви очи.

— И така — каза той. — Говорих с мъжа ви.

— Арестувахте ли го?

Той вдигна ръка.

— Почакайте малко. Той ми каза, че наскоро сте лежали в болница в Америка? Вярно ли е това?

— Вярно е.

— Предполагам бяха ви предписали някакви наркотици. Някакви лекарствени препарати.

Тя кимна.

— Вземате ли ги още?

Тя безнадеждно поклати главата.