Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 152

Доведоха Кристиан Воглер. Той бе облечен в затворническо облекло, свободни джинси и дочена куртка. В едната си ръка той носеше пакет „Де Гол“ и запалка.

— Донесох ви още цигари — каза тя. — Чух, че сега пушите.

— Всички пушат тука — каза той. — Тук не е като в Америка.

Той седна срещу нея.

— Добре ли се отнасят с вас?

Той сви рамене.

— Поносимо е.

Тя запали цигара и му подаде запалката.

— Имам едно предложение, Кристиан.

— Моля?

— Трябва да се реши въпросът в коя страна ще ви съдят. Може да е в Америка, но може и да е тук. Мисля, че тук за вас е по-добре. Спомняте ли си за Джефри Дамър, убит от своя съкилийник? Тук са по-цивилизовани. Обзалагам се, че могат даже да ви сервират това ужасно кафе.

Той изчака тя да продължи.

— Мога да съдействам за оставането ви тук, докато аз ще ви изучавам.

Той изтръска пепелта от цигарата си на пода.

— Да ме изучавате?

— Вашата връзка с Харон. Искам да знам как действаше тя. Кой от кого зависеше? Виждахте ли се като творец и покровител или като приятели-творци, работещи в различни медии? Нямаше ли да останат вашите желания нереализирани, ако не бяха образите, които той създаваше? В това има доста материал, Кристиан. Ако го споделите с мен, ако се види, че искате да ми съдействате, това може да ви помогне.

Той се замисли за момент.

— Аз също имам няколко въпроса.

— Тогава като приятел-академик, аз ще се постарая да ви отговоря.

— Повечето са за Клер.

Той гледаше встрани от нея. В тази стая без прозорци димът от цигарите се наслояваше на дебели пластове, като кълбета от вълна.

— Какво от всичко това беше истина?

— О-о.

Той чакаше.

— Тя е забележителна личност. Това, че я открихме, беше ключът. Още в началото на всичко това аз прекарах няколко дни с нея. Трябваше да се уверя, че тя няма да потъне в мисълта за смъртта на Стела, но аз исках, естествено, да видя колко силна е тя. Тогава реших да противопоставя таланта й на нейната смелост.

Тя се огледа за пепелник, но такъв нямаше. Затова изтръска пепелта на пода.

— Тя изучаваше нещо като методика на актьорското майсторство, както вече знаете. Беше много обзета от този подход, от идеята, че актьорът може да изпълни един измислен персонаж с абсолютна автентичност. Тя се остави в моите ръце безрезервно. Аз й разясних ролята, която трябваше да играе, но освен това, тя не знаеше какво щеше да се случи.

— И каква беше тази роля?

— Аз й казах, че трябва да се влюби във вас.

Той сякаш въздъхна, въпреки че това може би беше издишване на дима.

— Какво ще кажете за болницата? За наркотиците, които тя вземаше? За неразположенията, от които лекарите твърдяха, че тя страда?

— Ние се нуждаехме вие да повярвате, че тя не работи повече за нас. Както вече казах, тя се готвеше да изпълни ролята си с абсолютна автентичност. Тя е лежала в подобна болница в Англия, затова бях сигурна, че ще се справи.