Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 146

Тя го слушаше.

— Аз не мога да чуя нищо.

Той се разсмя.

— Няма да можеш, докато не започнеш да чуваш добре. Тези тунели се простират на триста километра, минават под целия Париж и стигат до предградията му. Ние се намираме в началото на това, което Бодлер е харесвал най-много, гробницата.

В светлината на прожектора Клер видя груб каменен таван, мержелеещ се над главите им. Освен скриптенето на техните стъпки и капещата вода, те бяха обградени от абсолютна, непроницаема тишина.

— Някога те са били варовикови кариери. Някои датират от римско време. Колкото повече са построявали отгоре, толкова повече са дълбаели отдолу. През Втората световна война съпротивата е настанила тук долу главната си квартира и някои от галериите се използвали за разсадници на гъби. Но през осемнадесети век са били осенени от великолепната идея да освободят земята за строежи като преместят гробищата си долу. — Той освети тавана с прожектора си. Няколко думи бяха издълбани на скалата. — „Arretez! C’est ici I’empire de la mort“ — прочете той на висок глас. — Тук е царството на Мъртвите. — Той пристъпи напред. — Готова ли си?

— Предполагам — каза тя колебливо.

Тя насочи прожектора си наоколо. Отначало тя помисли, че се намира в много тясно пространство. Но после разбра, че галерията, в която навлизаха, беше огромна. Онова, което беше взела за стени, бяха всъщност грамади от човешки черепи и кости, почернели от годините, които бяха навсякъде, докъдето стигаше прожектора й.

— Тук са останките на шест милиона парижани, вероятно много повече от тези, които са в града над нас. Всеки един от Рабле до Робеспиер.

Бавно, те вървяха през пустите варовикови зали, високи като църкви. Някои бяха осветени от отворите над тях, през които проникваше вечерния залез.

Накрая Кристиан спря.

— Тука — посочи той с ръка.

Те бяха отгоре на няколко стъпала, издълбани в скалите. Под тях имаше голям басейн с чиста вода.

— Работниците, които са копаели тук са се нуждаели от баня. Така че те просто са прокопали надолу до водната повърхност. Виж. — Той отиде напред, загреба една шепа вода и я остави да изтече между пръстите му.

— Тя е по-чиста от тази на Ева и два пъти по-стара. — Той остави прожектора на земята и й подаде ръцете си. — Искаш ли да се изкъпем?

— Няма ли да е студено?

— Почти смразяващо. — Той започна да разкопчава дрехите й. — В раницата ми има една хавлия. Както и нещо по-важно. — Той извади един сребърен канделабър и три свещи, половин бутилка „Шато Икю“ и чаши, парче мазен черен дроб и сурова пръчка. — Удоволствие и болка.

— В такъв случай… — Тя съблече дрехите си и той направи същото. Свещите хвърлиха жълта сянка върху пещерата, техните пламтящи пръсти задълбаха каменните стени. Още преди да се потопи в басейна на нея й беше студено. Кожата й настръхна като на гъска. Тя ахна, когато потопи крака си във водата.

— Ела — каза той и влезе във водата. Тя стигна до бедрата му. — Кръщение — каза той меко. — И прераждане. Тук, в империята на мъртвите, ние все още сме живи. — Кристиан се протегна към нея, привличайки я до себе си със силните си ръце. Въпреки студа той имаше ерекция. Нейните крака докосваха ледената вода и неволно тя ги вдигна, като обгърна с тях хълбоците му.