Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 148

— Ако ние утре се оженим — каза тя, вдигайки чаша, — нали ще избягаме от миналото?

— За разлика от Бодлер, днес имаме достъп до ибупрофен. Salut!

— Salut — каза тя. — Обичам те.

Те взеха бутилката си за хотела. Тя не можеше да си спомни нищо за останалата част от деня: само смътни видения на пулсиращи цветове, замайване от влакче в увеселителен парк и Кристиан, рецитиращ Верлен и Рембо, докато нейният мозък се разширяваше невидимо, като хелий.

На следващата сутрин двамата отидоха в американското посолство, за да вземат документите си. Там загубиха цели три часа, преодолявайки елегантния лабиринт на френската бюрокрация. После само три-четири минути в общината на града, където щяха да бъдат бракосъчетани от представители на maire, кмета. Бракосъчетани от maire — думите сякаш се въртяха в главата й. Може би тя беше още в приповдигнато настроение. Церемонията, естествено, бе изцяло на френски и от време на време тя не знаеше какво да прави, така че Кристиан трябваше да й подсказва, когато дойде време тя да каже своята клетва.

Maire я гледаше с очакване и Клер разбра, че от нея се изисква още нещо: ръката й. Кристиан протегна ръка към нея, извади един пръстен от горния си джоб и го постави на пръста й. Това не беше обикновен венчален пръстен, а старинен пръстен с печат от тежко бяло злато, със същия фамилен знак, както огърлицата около врата й и пръстена на пръста на Кристиан.

Maire говори доста. Френският на Клер не беше достатъчно добър, за да следи думите му, независимо, че тя схващаше отделни фрази. Тя можеше да отгатне от интонацията на гласа му кога щеше да свърши. Погледна ръката си, която въртеше пръстена от единия край на пръста до другия.

После Кристиан я целуваше и maire се разливаше цял в усмивки. Само няколко документа и те вече бяха навън. Кристиан извика такси, като бързаше отново към хотела за още секс.

Той я видя как гледаше пръстена.

— Харесва ли ти?

— Тежък е — призна тя.

— Той ми е много скъп — каза Кристиан. — Както си ми скъпа ти.

В полусън тя му позволи да я пренесе през прага на нейната стая, да легнат на леглото и да я изчука с цялата й премяна. До леглото им имаше свещник и не изглеждаше никак странно Кристиан да спре да я люби, за да запали свещта и да натрие някакъв крем на дясното й бедро, високо горе от вътрешната му страна; той нагорещи нейния новобрачен пръстен на жълтия пламък и натисна нажежения метал върху нейната сега вцепенена кожа, така че тя завинаги щеше да бъде белязана там с неговия фамилен герб.

След това той заспа. Тя тихо се измъкна от леглото и като трепереше, грабна няколко по-подходящи дрехи от разхвърляните наоколо. Взе паспорта си и малко пари.

Слезе задъхвайки се до портиера на рецепцията и го попита за посоката до най-близкото полицейско управление.