Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 144

И той напусна стаята.

Тя не смяташе, че той ще я остави да умре без него.

Тя чакаше. Беше тихо.

И започна да крещи — на тях, на тези невидими наблюдатели, които се криеха зад камерата, на тези безлични, дигитални, анонимни похотливци, които тя чувстваше как душеха покрай нея; наблюдаваха я с любопитство, като глутница кучета, които бавно пълзят, наближавайки жертвата си, готови всеки момент да избягат обратно.

По часовника на Позитано групата щурмуващи безшумно се надигна и се придвижи напред, като при полицейска обсада. Подвижните стълби бяха безшумно вдигнати към стените на старата сграда.

— Сега! — каза той.

Клер пищеше.

Екранът на лаптопа стана бял.

Интернет Експлорър не може да покаже тази страница. Тя може би е преместена на друг адрес или компютърът, с който сте свързан, е зает. Моля, опитайте да се свържете по-късно.

Някъде отстрани тя чу звук от чупене на стъкло.

Кони, която чакаше близо до колите, усети, че някой се провира през гъсталака. Навсякъде покрай нея се чуваха радиостанциите на полицията. Тя вдигна поглед.

На двадесет ярда от нея стоеше Глен Фърниш и я наблюдаваше.

Тя бавно вдигна пистолета си.

Лицето му беше абсолютно безизразно, може би малко учудено. Пръстът й усещаше спусъка.

След него се чу шум и гласовете на преследващите го хора. Той се обърна и хукна надолу по хълма. Секунда или две тя все още го виждаше.

След това свали пистолета.

Фърниш препускаше надолу по хълма. Не беше на себе си. Пътят беше неравен и неговите преследвачи не можаха да скъсят разстоянието, натоварени с оръжие и бронежилетки. Той се откъсна от тях и точно тогава излезе на пътя. Той почти успя да го прекоси, скачайки и плъзгайки се към другата страна, когато срещу него изскочи втората кавалкада полицейски коли, начело с Франк. Те се сблъскаха и за миг Фърниш се разстла върху предното стъкло, колата занесе и като загуби контрол, започна да се плъзга по склона извън пътя. Тогава Франк извади пистолета си и стреля по него два пъти през стъклото. Стъклото първо се напука на малки парчета като паяжина, а после стана червено преди цялото да се срути върху него и младият мъж да падне направо в скута му. Устните му се опитваха да произнесат някаква дума и той шепнеше нещо или се опитваше да шепне, но вторият куршум на Франк му проби дробовете и на гласа му не стигаше налягане, за да говори: само празно свистене като при изтичане на въздух от балон.

Петдесет и седем

След пет дни Клер отлетя с Кристиан за Франция.

Няколко часа след смъртта на Фърниш журналистите се бяха разположили пред вратата на Кристиан. Нюйоркското полицейско управление им предложи охранявана къща за толкова време, колкото им трябваше, но изглеждаше по-лесно просто да направят предложението за брак и да избягат. Те заедно избраха венчалната рокля и Кристиан явно не се безпокоеше от суеверието, че ако я видиш преди деня на церемонията, тя ще ти донесе лош късмет. Тя отгатна, че напротив, той беше в плен на по-индивидуална магия: ако Клер погледнеше снимките от предишното му бракосъчетание, щеше да открие, че Стела бе носила същия тип рокля, което говореше за нейната обречена клетва.