Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 145

Сега тя и Кристиан се чувстваха отдалечени. Не че той не се грижеше за нея — напротив, той още се тормозеше от това, че не е бил до нея, когато убиецът я бе нападнал, но част от нея се бе отдръпнала от него, като си повтаряше събитията от този странен следобед на една безкрайно навита филмова лента, много по-живи и интензивни от това, което се случваше тук и сега. В ушите й още ехтеше трясъка на оглушителните ръчни гранати, които полицията използва при щурма на погребалното бюро. Но дори когато тя можеше да чуе какво й се казва, й беше много трудно да му обърне внимание.

Пол бе разказал веднъж на класа за един вид японска драма, в която героят трябвало да преживява обстоятелствата на своята смърт отново и отново, докато това вече не пораждало никакви емоции у него; само тогава душата му можела да напусне земята. Тя се чувстваше сега в подобно положение, не можейки да се отдели от миналото, докато то не станеше по-малко настойчиво от настоящето.

* * *

Той я заведе в малък хотел близо до Триумфалната арка, тих кът на изяществото от осемнадесети век. Докато тя разопаковаше багажа и подреждаше огромната баня, той излезе навън. Когато се върна, й каза да си облече по-топли дрехи.

— Защо? — попита тя. Беше слънчева есенна привечер, много по-топла от мразовития климат, който бяха напуснали.

— Отиваме някъде, където е много студено — каза й той, като взе туристическата си раница, която бе донесъл със себе си от Ню Йорк. — Готова ли си?

Навън Кристиан каза на шофьора да ги закара до „Рю Даро“. По пътя разговаряше без усилие с него на френски за любимия му футболен отбор, и тя беше учудена от промяната у него. В Ню Йорк той по-скоро би умрял, отколкото да разговаря за спорт с някой шофьор на такси.

Накрая те спряха до един малък парк. Таксиметровият шофьор прониза отстрани Кристиан с лукав поглед.

— Vous visitez les catacombes, monsieur?

Кристиан сви рамене.

— Oui, peut-être. La mademoiselle ne les a jamais vu.

— Il faut faire attention. Ne pas s’égarer.

— Bien sûr. Nous avons une carte.

— За какво говорехте? — попита тя мрачно, когато шофьорът отлетя с бакшиша си.

— От другата страна — каза той, без да й отговори. Имаше малка желязна врата, вградена в стената. Пред нея имаше няколко стъпала. Изглежда тя водеше към някаква изба. Кристиан извади ключ и я отвори.

— Имаме късмет. Страхувах се, че са променили ключалката.

Стълбите водеха в тъмнината. Той измъкна два тежки прожектора от туристическата си раница и й подаде единия.

— Къде отиваме?

— В катакомбите — отвърна й той през рамо. — Тука има стотици входове, всичките заключени естествено, но ключове лесно се намират на черния пазар. Таксиметровият шофьор вероятно щеше да извади някой, ако му бяхме поискали. Студентите обичат да организират тук партитата си. Няколко сега сигурно вече са в разгара си.