Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 142

— По дяволите — ядоса се Франк. — Добре, има ли някакъв начин ние да знаем колко хора ползват сайта? За да знаем в крайна сметка с колко време разполагаме.

— Има такъв начин. Но ако аз съм вътре в сайта…

— Направи го.

Франк пристигна в изоставеното погребално бюро в Ню Джърси малко преди екипа на югозападния район на полицията. Вратите бяха заковани с дъски и той ги разби с помощта на снайперистите, които се бяха разпръснали покрай сградата. Един пияница, който спеше до бутилка „Фъндър-бърд“ в изоставената къща, беше уплашен до смърт.

Франк се обади на Позитано.

— Майк? Тук няма нищо. Изглежда, че той все пак е в Танерсвил. Не се притеснявай, чу ли? Имаш на разположение около половин час.

Глен тананикаше в предоперационната стая, като се занимаваше с гримирането на Клер. От време на време той поднасяше огледало към лицето й, за да може тя да види неговото творение. Клер не можеше вече да познае образа, който той й показваше. Кожата й бе станала грозна и неестествено розова. Петната от руж по бузите й я правеха да изглежда като кукла. Миглите й стърчаха прави и твърди като пипалата на паяк.

— Това ще бъде досадно — каза тя. Странен студ сковаваше рамото й и идваше от иглата, мушната в ръката й. Разтворът започна да прониква в нея от допотопната машина. — Те ще помислят, че това е измама.

Той нетърпеливо поклати глава.

— Те са виждали и другите ми снимки. Те знаят, че аз не мамя моите клиенти — той стоеше зад нея. — Перфектно, ако мога така да се изразя. Нека да видим колко бройки се натрупаха, искаш ли? — той провери в компютъра. — Петстотин осемдесет и три. Добре дошли, приятели. Благодаря ви за търпението. Трябва да попълним още няколко места и после необикновеното шоу ще започне.

Щом излязоха веднъж от магистралата, пътят нагоре между хълмовете значително се стесни, виейки се и обръщайки се, за да преодолее подножието на Ловджийската планина. Полицейските коли бяха принудени да намалят скорост при наличието на множеството резки завои.

Полицаите не използваха радиостанциите си в случай, че той хваща тяхната честота. В предната кола при Позитано зазвъня телефонът.

Беше Франк.

— Хей, Майк. Влизаш ли вече в разчетното време за пристигане?

— В промеждутък от двадесет минути. Бързаме колкото можем.

— Окей. Аз съм след вас. Слушай, Роб нищо не можа да направи, за да извади от мрежата този уебсайт, но той смята, че има възможност да го „клъцне“.

— Какво значи да го „клъцне“?

— Ако огромно число хора в едно и също време влязат в сайта, това ще разруши софтуера.

— Мисля, че за да задейства този план, ще му трябват хора, които ползват този сайт, нали така?

— Да, но ще бъде невъзможно да се справи с повече от няколко десетки за това време. Роб мисли, че ако може да получи до две хиляди, то сайтът буквално ще замръзне.

Позитано мислеше.

— Може ли той все пак да я убие?

— Възможно е. Дай за малко да говоря с д-р Литмън.

Позитано й протегна телефона. След като го изслуша, Кони каза:

— Възможно е, но той ще изгуби доста време, за да открие къде е проблемът. Направи го, Франк. Това е най-подходящото нещо, което имаме.