Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 131

Тя затвори книгата.

— Стихотворението е прекрасно. Като изключим съдържанието му.

Той сви рамене.

— Красотата на злото, това е била неговата философия. Но това е било само идея, с която той си е забавлявал, той никога в действителност…

— Когато работех с Кони — прекъсна го тя, — имаше убийство. На една черна проститутка. Убиецът беше отрязал главата й; както всъщност на жената в поемата. После той е направил снимки — снимките, които намерили реализацията си в интернет.

Кристиан я погледна замислен.

— Стела — съжалявам, Кристиан… — Стела е била изкормена, нали? Убиецът е взел далака й.

— О, не. Не ми казвай, че мислиш…

— Меланхолия. Това е названието на друго стихотворение, нали?

Той й отвърна пресипнало:

— Ти ми казваш, че вината е моя. Че аз по някакъв начин съм го въодушевил с преводите си на стихотворенията.

— Някога изданията за ценители на поезията са имали и илюстрации, нали? — настояваше тя.

— Да. Има много известно издание на „Цветята“, илюстрирано от Доре. Сега то струва цяло състояние. Имам някъде факсимиле от него. — Той посочи с ръка лавиците с книги.

— Това е, което той прави — каза тя. — Не виждаш ли? Той сътворява един вид виртуално издание на „Цветя на злото“. Неговите фотографии са илюстрациите към стихотворенията.

— О, Боже — Кристиан затвори очи, ужасѐн. — Тогава значи аз съм виновен. Моите преводи са го накарали да прави всичко това. — Той зарови глава в ръцете си. — Стела, Стела. Какво ти причиних? — прошепна той.

Тя искаше да му каже, че той не е отговорен за това, което бе направил този изверг, както хората, превели библията, не са били виновни за испанската инквизиция. Тези болни хора хранеха своята болест, наблюдавайки фотографиите. Но тя знаеше, че сега не беше моментът за това.

— Как мога да изляза оттук? — каза Клер, внимателно посочвайки редовете на екрана.

— Просто натисни „Заспивай“ — прошепна той.

\>\> Заспивай

Морфей, богът на съня, ви поднася чаша студена чиста вода от заледената река Лета. Вие я изпивате. Минералният, лек вкус на сяра остава в устата ви за дълго, след като се върнете в горния свят.

Вие пак ще се върнете. Много скоро.

В наетия апартамент в Лауър Ийст Сайд — нает чрез интернет от компютъра в киберкафето — Глен Фърниш включи лаптопа, закупен и доставен му още същия ден в апартамента. Когато модемът изсвистя и заекна, той потопи ножа си в локвата от зрял рокфор, който се размаза в чинията с вечерята на масата до него, и облиза мечтателно острието. Една бутилка вино, по-стара от самия Глен, беше отворена до сиренето. Той подуши корковата тапа, прокарвайки я напред-назад под носа си, както пушачът вероятно подушва незапалената пура, вдишвайки мирис на плесенясалите и влажни, пълни с паяжини мазета.

Глен влезе в подземието на Некрополис не като Харон, а под образа на един от другите си персонажи, Бран, келтския бог на горите. Той пазеше Бран в резерва за такъв непредвиден случай като този. Ако бяхте натиснали командата за неговото описание, вие щяхте да прочетете: