Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 132

Вие виждате един набит мъж, облечен в черно и без глава. Той носи торба, метната през рамо, в която вероятно се намират най-заблудените крайности.

Бран се промъкна в библиотеката при обиколката си наоколо и погледа за малко спящия Харон. Той написа:

\>\> @кой Харон беше последен

Компютърът отговори:

Бланш беше тука.

Глен седеше неподвижно, разсъждавайки. Бланш не можеше да бъде в библиотеката сега, защото Бланш беше името на първата жена на преводача, и тя беше мъртва. Той написа:

\>\> Влез в тъмната стая

и тогава:

\>\> @кой в тъмната стая беше последен

Бланш беше тука.

Бран взе виртуалното издание на „Цветя на злото“ от масата, където го бе оставила Клер, отвори го и бавно разгледа страниците му, като от време на време се спираше да се възхити на някои от своите работи. Почти беше свършил. Той трябваше да премести всичко това, защото неговото скривалище беше открито. За щастие, в този виртуален свят да намериш ново пространство за някого не беше по-трудно, отколкото да си го представиш.

В реалния свят Глен седеше, потънал в мисли, с тапата от бутилката вино, забравена между пръстите му.

Петдесет и четири

Декадансът от деветнадесети век в Париж. Подземният свят на античните гърци. Една междинна спирка през двадесет и първи век в Манхатън. И накрая Дания от четиринадесети век, описана от един английски драматург през седемнадесети век.

Не бе удивително, че точно сега Клер намираше за трудна работата си над ролята на Офелия.

— „Ето незабравки — те са за спомен. Любов моя, не ме забравяй! А това е теменуга — не мисли за друга“ — рецитираше тя, като имитираше с жестове раздаването на цветя.

— Не! — извика Пол, който стоеше до стената в репетиционната зала. — Клер, това е ужасно. Ти не ми разкриваш истината.

А коя бе истината, чудеше се тя. Раздаващата цветя Офелия й изглеждаше толкова отдалечена от реалността, колкото беше възможно.

— Формирай емоционалната си памет — рязко я прекъсна той. — Опитай се да я положиш на някаква основа.

Тя послушно затвори очи и се замисли пак за болницата. Опита се да си представи какво биха направили пациентите на д-р Бънерман с една торбичка от двадесет грама теменужки.

— Какво смешно има? — хладно я попита Пол.

— Когато бях в болницата, там не държаха много на билките — отговори тя. — Използваха по-често метадон и примозид.

— Тогава ги смени. Да не мислиш, че Шекспир не би използвал метадон и примозид в текста, ако те бяха открити? Опитай с тях.

Тя направи пауза и след това започна.

— Това е туенол — той е за спомен. Любов моя, не ме забравяй: а това е прозак — не мисли за друга. — Тя постави буркан с хапчета в ръката на актьора, играещ Лаерт. Неочаквано тя се разтрепери.

— Това е вече по-добре — изръмжа Пол. Той я изгледа свирепо. — Не ми се опъвай, Клер. Не започвай да се преструваш само защото ти изглежда по-безопасно.