Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 129

\>\> Виж Харон

Вие виждате приятно усмихнат млад мъж, чието благо изражение контрастира с неговите тъмни, жестоки очи. Джинсите и тениската му са покрити с петна в широката гама от отсенки на яркочервеното до тъмночервените ивици на по-стара засъхнала кръв. Никое петно не е от неговата кръв. Той прилича на студент по живопис, който изтрива своите четки направо на дрехите си.

— Добре, това е той. Художникът. Но защо е в библиотеката?

— Кой знае? Персонажите могат да избират да спят, където си поискат.

В лявата ръка на Харон има купчина от непрочетени послания. В дясната му ръка, чиито пръсти са покрити с химикали, той държи един скицник.

— Можем ли да прочетем посланията?

— Не. Само той може да направи това. Ние можем да видим само откъде са те, но, разбира се, това няма да ни помогне.

— Какво ще кажеш за скицника?

— Опитай. Той няма да го вкара в описанието на своя персонаж, ако няма някаква връзка с него.

\>\> Виж скицника

Вие виждате малък, подвързан с велен бележник, изпълнен с миниатюрни скици. Харон ще ви го покаже, когато се събуди. Оставете му съобщение, като му кажете какъв вид изкуство ви харесва.

— По дяволите — тя спря за миг, с пръсти над клавишите.

— Права си. Трябва да има нещо необичайно, за да го крие. Вероятно миниатюрните скечове са неговите образци.

— Има ли някакъв начин да видя какво има в бележника?

— Може би, ако ти беше програмистът. Но дори и тогава не е задължително. Някои неща могат да бъдат контролирани само от техните създатели.

— Как мога да разбера къде още е влизал Харон? Къде държи нещата си?

— Всъщност, не можеш. Това място е необятно. Всеки нов персонаж прибавя своите стаи към основния проект. Някои от стаите дори нямат врати. Единственият начин да ги откриеш е командата „влез…“, която, очевидно, ти трябва да знаеш, за да влезеш там, където искаш.

Тя помисли и написа:

\>\> Влез в студиото на Харон

Невалидна команда

\>\> Влез в студиото на Художника

Невалидна команда

— По дяволите — тя се замисли. — Какво още?

— Той спомена, че пръстите му били покрити с химикали — каза Кристиан. — Може ли това да е свързано с фотографията?

— Естествено. Харон няма да се нуждае от студио в традиционния смисъл на думата.

Тя написа:

\>\> Влез в тъмната стая

Вие сте в пълна тъмнина. Вие не можете да видите нищо на север, юг, изток или запад.

— Ха!

\>\> На север

Вие тромаво се препъвате в една маса. Протягайки ръка, вие откривате, че тя потъва в разлагащите се останки на един женски труп. Топлина обгръща ръката ти. Това е топлината на гнилия тор.

\>\> На изток

Вие се спъвате в камара книги, захвърлени дрехи и разбъркани кости. Вдигайки ръка да се защитите, вие чувствате нещо меко и влажно. Това е бокал с плодове, леко ферментирали в собствен сос.