Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 127

— Всичко е наред — каза тя. — Разбирам те.

— Намерих съобщение в пощата й с паролата за интернет сайт, за който нищо не знаех. Бях любопитен. Използвах паролата, за да вляза в сайта сам. Не бях изненадан от това, което намерих там. Една част от нея винаги беше склонна към такъв род занимания. Предполагам, че това беше проблемът. В действителност аз не можех да задоволявам тези нейни потребности.

— Но ти си разговарял с хората, когато си бил там? Хората, които са предполагали, че ти всъщност си бил тя.

— Да, аз се стараех да разбера с какво се занимаваше тя?

— Спомняш ли да си говорил с някого за Бодлер?

Той сви рамене.

— Това е възможно.

— Моля те, Кристиан. Опитай се да си спомниш.

— Да, общо взето, да, спомням си нещо подобно. Но това беше случаен разговор, нищо повече. — Той внимателно я гледаше. — Защо питаш?

— Още не съм сигурна. Това е нещо, което ме безпокои във връзка с всичко това. И на мен ми се струва, че не го разбирам напълно. Но също така и че знам накъде да тръгна, за да намеря отговора.

Петдесет и три

Те седнаха на старинното бюро на Кристиан, една стогодишно писалище, и се приготвиха за пътуване, което би смутило който и да е от предишните притежатели на бюрото.

Записаха се за Некрополис, после намериха вратата, която щеше да ги заведе в неговия скрит подземен свят. Когато Кристиан раздвижи мишката около черното поле на страницата, курсорът се превърна в ръка, показвайки, че е намерил хипервръзката. Той я щракна. На екрана се появи текст.

Вие сте в тъмна гора от черни магнолии. Те ви заобикалят отвсякъде, с изключение на северната страна. Те леко се поклащат от студения северен бриз, който духа срещу вас, като леден въздух, който излиза от голямо подземно пространство. Между магнолиите има път, водещ на север, и вие вървите по него до две черни врати. До вратите седи огромно триглаво куче. Цербер ви подушва и започва да ръмжи заплашително.

— Иска паролата ни — измърмори Кристиан и написа нещо. След няколко секунди на екрана се изписа:

Разпознавайки ви като обитател на това място, Цербер ви пуска да минете.

Отиваме на север — каза Кристиан. Написа:

\>\> На север

След миг компютърът отговори.

Вие сте в Асфоделовите полета, първия кръг на подземния свят. Тука има няколко спящи богове, но той е пълен най-вече с призрачни, безтелесни образи на смъртта. Те се надвикват като луди, непрекъснато шумейки и тресейки се от студения бриз, който идва от север, където се извисяват високите кули на Двореца над ливадите на Ереб. На запад бял кипарис засенчва тъмната река на Лета, където обикновени призраци се тълпят да пият, плашливи като речни птици. На изток, напречно на ливадите с разцъфтели жълти нарциси, лежи посребрения Извор на паметта и входът към Елизион.

— Отново на север.

\>\> На север

Като влезете в Двореца на Персефона, едно момиче с палто, фурията на име Тисифона, ви пита дали може да ви вземе дрехите. Напред са развалините от едно някога внушително стълбище, сега оплескано от курешките на гарваните, които са влизали през пробития таван. На изток е Замъкът. Двадесетфутовите врати са затворени, но вие можете да чуете смях и странна, дисхармонична музика. На запад лежи входът към Подземията.