Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 125

— Замириса му на гадно, а?

Позитано презрително се изсмя.

— Особено щом махна адвоката от случая? Обикновено, колкото по-голяма е бъркотията, толкова повече те я искат. Не, ако питаш мен, Фърниш означава нещо за Труман.

— Отбележи го някъде. Нещо друго?

— Помолихме да бъдат разпечатани всичките полицейски обаждания от сградата на съда в радиус от десет мили. Преди около двадесет минути някой се обадил с откраднатата кредитна карта. Уийкс е сега там долу. Съвсем сигурно е, че това е гласът на Фърниш. Ако той въобще се казва така. Няма никаква следа от това име по местата, където той твърди, че е работил. Направени са обаждания до всичките училища за погребални агенти, за да изясним кой е той в действителност.

Уийкс беше повикан от ресторанта.

— Да, това е бил той. Хладнокръвен колкото ви харесва. Жертвата даже не можа да си спомни номера на картата си; помни само, че била „Амекс“.

Франк изохка.

— Не ми казвай. „Златна“ ли е?

— А-ха. Той мисли, че кредитът му, извинявам се, сумата, която той посочи на „Амекс“, че може да разполага — е около петдесет хиляди.

— Супер. Окей, елате пак тук. Ще наредя на Роб да се обади незабавно в „Америкън Експрес“.

Двадесет минути по-късно крадената карта беше засечена в едно киберкафе на Второ Авеню. От патрулната кола, обикаляща в района с включена сирена, съобщиха, че въпросният човек, ползвал компютъра, бе заразил системата с вирус, щом приключил със своята сделка по мрежата. В момента, когато полицаите стигнаха до компютъра, „бръмбарът“ беше изял и последния байт информация от харддиска.

От човека, ползвал компютъра, нямаше и следа.

Петдесет и две

Камерите се върнаха.

Клер вървеше из апартамента, а мускулът на брадичката й заплашително пулсираше. Кристиан седеше в един от неговите големи кожени фотьойли с безизразно лице.

Техниците от полицията въобще не ги забелязваха. Бяха донесли своите стълби. Тънките жици бяха провиснали между ъглите на високия таван. Единият от техниците залепваше жиците в ъгъла между тавана и стената, а другият минаваше след него с кутия боя.

Единият от техниците беше корейка. Същата, която убеждаваше, че апартаментът на полицията принадлежал на компанията на мъжа й.

— Слушай, Клер, все още има време да сменим двама ви с полицаите — обади се Дърбън от вратата, където стоеше и наблюдаваше.

— Не че искам да те обидя, Франк, но това звучи убедително, колкото авторитетът на арменския поп.

Франк сви рамене.

— Изборът е твой.

— Не и там — прекъсна го Клер, сочейки към един от техниците, който тръгваше да работи към спалнята. — Няма да слагате тези неща там.

— Това е само бутон за аларма — утешително каза Франк.

— Нали ти каза, че той не може да мине през вас.

— Той не може. Ние имаме наблюдателни места и в двата края на улицата. Също така отговорен въоръжен екип в един апартамент, определен за тази цел. Разполагаме с екипи за наблюдение, които ще те следят, където и да отидеш. Бутонът за аларма само увеличава сигурността.