Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 126

— Какво те прави толкова уверен, че той някога ще дойде заради нас. Защо да не замине някъде, където е спокойно и безопасно?

— Ние не сме сигурни в това, което той ще направи. Ето защо трябва да направим прикритие…

— Той ще дойде заради вас.

Гласът принадлежеше на жената, която току-що се бе появила на вратата: миниатюрна, елегантно облечена, с кутия „Мерит“ и запалка в ръка.

— Здравейте, доктор Литмън — каза с леден глас Клер.

— Здравей, Клер. Съжалявам за това, че беше… болна.

— Спести си го, Кони.

Кони сви рамене и пристъпи навътре в апартамента, за да провери работата на техниците.

— Той ще дойде — каза тя. — Аз ви го гарантирам.

— Това звучи много убедително — каза Франк.

Кони отиде до лаптопа, който беше на бюрото. Тя донесе компютърна система за търсене.

Без да иска, Клер гледаше над рамото й. Кони написа „Блондинка+Бодлер+камера+адрес“, преди да натисне enter.

Първото име в списъка на резултатите бе това на Клер.

— Чукни на връзката — каза Кони.

Клер взе мишката и я щракна. Собственото й лице запълни екрана.

— Това е твоята домашна страница, Клер. Трябва да призная, засега има само няколко посещения.

— Неуместна терминология — смъмри я Франк.

В долния край на страница имаше голямо празно поле. Клер го докосна с пръст и попита:

— Какво е това?

Кони гледаше нагоре към жиците, минаващи по тавана.

— Уебкамера. В момента не работи, разбира се.

Клер се завъртя на пети и излезе. Кони извика след нея.

— Ако беше известна актриса, щеше да има стотици сайтове, посветени на теб, Клер. Повечето от тях придружени с фалшифицирани порнографски сцени. Ако наистина имаш намерение някой ден да постигнеш успех, би трябвало да се примириш с това.

Франк докосна рамото й.

— Остави това, Кони. Какви са резултатите от търсенето? Защо си толкова уверена, че той ще дойде заради Клер?

— Защото той го може, Франк. Защото ние направихме това лесно за него. Ако в буквален смисъл, Клер е първа в листата му. Убиецът не спира да убива само защото има удобен шанс за бягство. За него това е принуда, не е шанс. Даже ако подозира капан, той пак ще дойде.

Когато накрая полицаите и Кони си отидоха, в апартамента настъпи тишина. Те се гледаха един друг и не знаеха как да започнат.

— Като в добрите стари времена — каза Клер.

Той протегна ръка и докосна врата й.

— Не е съвсем така. Собственият ти акцент е много по-чаровен. А имаш и това — той обърна ръката й, за да види пръстена й. — Когато всичко това свърши, ние ще тръгнем оттук нанякъде, където няма никакви спомени. Възможно по-далече от града.

— Би било прекрасно.

— Голяма къща край морето.

— Идеално.

— Утре ще поговоря с агента за недвижими имоти. Ще бъде нещо, което ще откъсне мислите ни от всичко това.

— Кристиан? — попита тя.

— Да?

— Има нещо, което трябва да знам.

— Какво е то?

— Влизал ли си някога в Некрополис?

Дълга пауза.

— Да — призна той. — Когато, ние бяхме със Стела… когато започнахме да се отдалечаваме, аз реших, че вероятно има някой друг. И започнах да влизам в нейния имейл. Шпионирах я, това бе така. — Той гледаше към пода. — Не се гордея с това, Клер. Но, знаеш ли, аз я обичах. Или мислех, че я обичам.