Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 124

Брук се обърна към обвиняемия.

— Окей, мистър Фелстъд. Ние ще ви пуснем оттук до половин час. После ще отидем до моя офис, за да се разберем по въпроса за гаранцията.

— Благодаря, мой човек. Тъкмо сега ще отскоча до офиса си, за да знаят, че всичко е наред.

Те прекъснаха за обяд и се върнаха пак преди съдията Чу да стигне до края на списъка с обвиненията.

— Фърниш — извика той уморено и вдигна поглед. Мъжът в бялото спортно сако беше единственият, който бе останал в оградената част.

Позитано, който седеше на масата на защитата, прошепна на прокурора:

— Къде е Фърниш?

Тя погледна към стъклената преграда.

— Там.

Детективът почувства, че нещо стяга гърдите му.

— Това не е Фърниш.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен.

— Една минута, ваша чест — обърна се прокурорът към съдията. Тя пак отиде до ограденото място.

— Кой сте вие? — попита тя единствения останал обвиняем.

— Фелстъд. Питър Фелстъд.

Мъжът предизвикателно се опули в тях.

— Нещо не е наред ли?

Елен Саундърс и новият й приятел Джейк Финчер прекараха наистина забележителен обяд. Наложи се да чакат за масата във „Флинт“, но те бяха доволни, че въобще намериха място. С масите бе трудно, както винаги в делничните дни, и може би защото бяха прекалено залисани в разговора, те не забелязаха хаотичното обслужване и дългите чакания между блюдата.

Накрая Елен погледна часовника си и каза:

— О, Боже мой, Джак. Не мога да повярвам, че е толкова късно. Трябва да поискам сметката.

— Прекрасно. Но сега е мой ред.

— Тогава нека да платим поотделно. Настоявам. — Но когато донесоха сметката, Джейк прекъсна пазарлъците, като извади кредитната си карта и й върна нейната. Той сложи на чинийката картата си и сметката в очакване на сервитьорката.

— Надявам се, че обядът ви хареса, сър? — до него се появи сервитьор, но той не беше същият, който бе донесе менюто, но Джейк бързаше.

— Беше много хубав — увери той сервитьора.

— Сигурно няма да се откажете от едно кафе?

— Не, благодаря. Трябва да тръгваме.

Сервитьорът кимна и взе чинийката с картата на нея.

След пет минути нервираният Джейк повика минаващата сервитьорка.

— Готови ли сте да платите?

— Какво искате да кажете с това „готови“? Вече пет минути чакам да проверите картата ми. Когато сервитьорката отиде да изясни въпроса, той промърмори на Елен:

— Тази трябва да забрави за бакшиша.

След малко сервитьорката се върна.

— На коя сервитьорка дадохте картата си?

— Не беше сервитьорка. Беше мъж. — Джейк обиколи с поглед масите, но никъде не видя сервитьора, който му бе взел картата.

— Замина ли? — Франк втрещено гледаше другия детектив. — В какъв смисъл „замина“?

— Сменил се е с друг затворник. Един задник, който от миналата нощ е изтрезнял само наполовина. Фърниш изглежда го е убедил, че това ще бъде хубава шега за неговата бивша жена.

— А адвокатите? Те е трябвало да знаят.

— Адвокатът на пияницата никога преди не се е срещал с него; онзи е имал правна осигуровка и е взел „телефона за помощ“ направо от охраната. Обаче Труман изглежда веднага разбрал, че клиентът му не е между обвиняемите. Той трябва да е доволен, че се е освободил от Фърниш. Много е доволен, ако питаш мен.