Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 103

— Ако това може да те утеши — каза той, — мен ме изиграха по същия начин. Д-р Литмън и онзи детектив. — Той седеше срещу нея и държеше ръката й в своята.

— Добре съм — каза Клер. — Наистина съм добре, Кристиан.

— Имам адвокати, наети по случая, Клер. Добри адвокати, които ще разровят какво наистина се случи — каза й той.

На челото й имаше едно петно, което тя несъзнателно пипаше.

— Знам всичко — каза тя. — На мен те казаха, че заподозреният си ти. На теб — че съм аз. Лъгаха и двамата ни.

Той поклати глава.

— Имаше и много повече освен това, Клер. Доста повече.

Ръката й се отдръпна от челото.

— Всъщност д-р Литмън не беше никакъв съдебен психиатър. Тя се занимаваше с някакви изследвания в Куантико. Всичко е доста тъмна работа, но това, което можах да разбера, е че нейната работа е била да открие начин за изучаване на убийците.

— Искаш да кажеш, преди да ги хванат?

— Понякога даже преди да извършат убийство. Така да се каже, изучава ги в „диво“ състояние. Тя привлича своите субекти със серии от Интернет общества, които организира специално за тази цел. Като многобройни мравуняци, поставени под стъкло, и Кони наблюдава какво става с тях.

— Некрополис — подсказа тя.

Той разтвори ръце.

— Това беше лудост. Не можеш да управляваш Интернет, а още по-малко да го контролираш. От което аз мога да направя заключение, че освен за наблюдение на убийците, нейните общества в действителност помагаха да ги създават. ФБР беше смаяно от истинския обем на работата. Това беше най-мащабната операция.

— Как не можах да разбера, че тя не е психотерапевт — каза Клер сама на себе си. — Тя никога не се е опитвала да ме дрогира.

— Те те изпратиха в Некрополис и умишлено дразнеха с теб убиеца, постоянно дърпайки тази връзка, за да поддържа интереса му. В същото време те „посяха“ в Интернет достатъчно информация, за да му дадат възможност да те намери. Те знаеха предварително, че той използва мрежата за преследване на жертвите си — проститутката имаше уебстраница в сайта на охранителната агенция, а Стела остави данните си, преди да влезе в Некрополис. Също така имаше и други убийства, от което аз правя извода, че има престъпления, за които ние никога няма да узнаем. Една жена, работеща в телевизията в Хюстън. Едно момиче от Дания, което инсталирало уебкамера в банята си. Всички те са убити от един и същ човек. — Той се чудеше, колко от всичко това тя можеше да понесе. — Виждаш ли, Клер? Ние бяхме примамка. И двамата бяхме вързани като кози, за да примамим убиеца в капана на Кони. Всичко друго беше просто претекст, за да ни задържат на нужното място.

Клер гледаше през прозореца навън. Внезапен повей на вятъра разклати дърветата по поляните пред болницата. Миризмата на готвено проникна през отворената врата. Наближаваше времето за обяд. Устата на Клер се напълни със слюнка.

— Ние, разбира се, ще съдим копелетата — каза Кристиан. — Независимо колко формуляри сме подписали. Те ще си платят, за да не излезе историята наяве.

— Какво ще стане с Франк? Няма ли това да провали кариерата му?