Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 105

Щом посегна към ключа, Харолд дочу звук, сякаш някой побягна. За миг той помисли, че това може би е някое диво животно, излизащо от гората, вероятно плъх или дива котка. Тогава той пак го дочу и сега беше сигурен, че беше човек.

Живото същество, което се привидя на Харолд Хопкинс, го порази с това, че се бе вмъкнало там, където не трябва. Той пак включи светлината над масата с помпата и протегна ръка към най-близкия тежък предмет — пистолета за маджун, а после си проправи път из стаята. Като държеше пистолета с отвора нагоре, като бутилка, той тръгна към залата.

Там нямаше никой. Може би на него просто му се бе сторило? Но като предпазлив човек, Харолд се върна, за да провери още веднъж. И точно тогава видя един крак, мъжки крак, зад единия от ковчезите, изправени откъм тясната си страна покрай стените на залата. Той поиска да каже нещо, когато ковчегът беше блъснат и се стовари отгоре му. Някога Харолд успяваше да избягва падащите ковчези, но това беше доста отдавна. Когато той се обърна, ковчегът го удари отзад и го събори на пода. Той смътно чу звука от бягащите крака, после от счупеното стъкло, а след това — нищо.

Четиридесет и четири

— Това е — каза Дан Етъридж, — нищо не е откраднато, нищо не е счупено. С изключение, разбира се, на прозореца и ковчега.

— Точно така — съгласи се Харолд. Той беше уморен. Патрулният полицай дойде толкова бързо, колкото можа, но той живееше от другата страна на долината, и след това трябваше да направи внимателен оглед в горичките наоколо, да провери бордюрите от трева покрай пътя за следи от гуми, и да види дали нещо е взето. Фактът от счупеното стъкло беше обяснен много бързо: неканеният гост бе счупил прозореца до задната врата, през който бе избягал.

— Това е нещо, което ме обърква — каза Дан. — Виж, мога да разбера откъде е избягал, но не виждам откъде е влязъл. Това не означава, че той не го е направил по някакъв начин, разбира се. Това е единственото нещо, което мога да кажа със сигурност — как е излязъл.

Раната на слепоочието на Харолд го заболя, той извади сгъната носна кърпа и притисна с нея удареното място.

— Вероятно това е същото място, през което е избягал — предположи той.

— И тогава възниква въпросът какво е търсил той тук? — продължи Дан. — Харолд, възможно е това да е била нощна кражба с взлом и ти да си му попречил, преди да намери някакви скъпоценности. Това е едната версия.

— Какви са другите? — попита Харолд, за да накара полицая да побърза, защото самият той не можеше да мисли за никакви други версии. Наистина, едната от тях беше, че са искали да наранят Харолд много по-сериозно, отколкото преди половин час.

— Добре — каза Дан. — Тук имаме тялото на млада жена, на красива млада жена. Не ми е приятно да го казвам, Харолд, но навън има болни хора. Аз смятам, че трябва да вземем под внимание и версията, че някой се е опитал да се гаври с тялото й. А това означава, че действително трябва да отложим погребалната церемония и да я изпратим в Лонгбей, за да й направят съдебни тестове. Ще видим дали те ще намерят някакви физически доказателства за подобни неща.