Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 102

Пасажът беше подчертан с молив. Отдолу със същия молив Глен Фърниш написа определението от речника:

Преобразуване: (гл. преобразувам) 1) промяна на фигурата или външността на някого; 2) издигане или превъзнасяне, превръщане от плът в дух.

Той затвори книгата и внимателно протегна ръка за още една ябълка. Тя беше още по-загнила от първата, мека торбичка с мармалад на капки се стичаше по пръстите му, докато внимателно я пъхаше в устата си. Кората на ябълката, която се разкъсваше като мокра хартиена торбичка, беше толкова мека, че той можеше просто да изсмуче пикантното кисело-сладникаво пюре, което се стичаше направо в гърлото му. Привършил с ябълката, Глен внимателно облиза пръстите си и се пресегна за молива и тефтера си.

Четиридесет и две

Голямата глава седеше в стаята с телевизора и четеше комикс. Преди няколко дни му бяха свалили белезниците, обаче той явно беше на по-строг наркотичен режим, отколкото Клер. Той изглеждаше приятелски настроен и тя реши, че сега той може да се разхожда, защото вече не беше по-опасен от всеки друг пациент.

Тук, до задната стена на стаята имаше кутия с парцаливи, разкъсани книги и Клер потърси нещо, с което можеше да се справи нейният превърнал се на лепило мозък. Книгите бяха нашумели уестърни и кунг-фу истории. Имаше и няколко романа, вероятно подарени от медицинските сестри.

Голямата глава погледна към нея:

— Хей, Клер. Какво четеш?

Без всякакъв интерес тя погледна заглавната страница:

— „Необуздани страсти“. А ти?

Той кимна:

— „Съдия Дред“.

— Искаш ли да се разменим?

Голямата глава я изгледа високомерно.

— Не чета книги, в които няма картинки.

Клер погледна първата страница. Буквите се гърчеха и се извиваха. След известно време тя остави книгата и се загледа в телевизора. Петдесет и осем процента от зрителите смятаха, че една жена трябва да даде последен шанс на приятеля си, който й е изневерил.

— Имаш посещение, Клер.

Тя трябваше да кимне. После уплашено се обърна по посока на гласа на санитаря. Голямата глава до нея беше захвърлил „Съдия Дред“ и се пулеше като замаян в телевизора. Зад него, взирайки се в нея стоеше Кристиан.

* * *

Седнаха в една от стаите за консултации. Кристиан изглежда беше шокиран от вида й. Тя бе напълняла и кожата й се бе изринала на многобройни петна, като при реакция към наркотиците.

— Исусе — каза той, — изглеждаш ужасно.

— Винаги знаеш, как да очароваш едно момиче — промърмори тя, като леко се препъна, вземайки си стол. Препаратите, които гълташе, влияеха на равновесието й.

— Толкова съжалявам — каза той. — Толкова съжалявам, Клер.

Тя знаеше, че той не отдава никакво значение на забележката за външния й вид. Клер махна с ръка. Искаше да му каже, че за нищо от това тук той няма никаква вина, но трудно намираше думи.