Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 101

— Трябва да забравиш за това — каза д-р Бънерман. Това не беше убедително. В ръката си държеше няколко стихотворения, които Клер бе получила по Интернет. — Това не е подходящо четиво за човек в твоето състояние.

— А какво е състоянието ми? — промърмори тя.

— Как се чувстваш след проверина? — попита той, пренебрегвайки въпроса й.

— Прекрасно — отговори тя, като гледаше през прозореца.

Ох! За първи път през тази следобедна визитация докторът прояви истински ентусиазъм.

— Точно както си мислех, трябва да е станала реакция между примозида и иклимитола, която предизвиква гадене. Забележителен прогрес.

Четиридесет и едно

Глен отвори бутилката вино и леко я помириса, след това започна да яде ябълка, изстисквайки меката, загниваща маса между небцето и езика си. Вкусът смътно напомняше вишни. Ябълката се разпадаше на парчета, докато я ядеше и той трябваше да облизва пръстите си, а после да ги мие, преди да седне пред своя лаптоп. Докато чакаше връзката чрез модема си, Глен доста грубо се оригна и отново облиза пръстите си.

Добре дошли в Некрополис.

Този уебсайт е само за възрастни…

Още преди страницата да се отвори напълно, той изписа паролата си и натисна бутона „ентър“. Излезе менюто. Активира следващата връзка пак преди страницата да се появи на екрана изцяло. Излезе съвсем безобидна картинка, свързана с темата на сайта. Премести курсора на мишката — стрелка, в долната дясна част на екрана и започна да я върти в кръг, докато тя не се превърна в ръчичка, показваща, че е намерил скритата връзка. Натисна бутона.

Вие сте в гъста тополова гора. Тя ви заобикаля от всички страни, освен от една — северната.

Той нетърпеливо изписа „Харон“.

Разпознат сте като обитател на това място и Цербер ви разрешава да минете. Очакват ви три съобщения.

Глен слезе надолу по екрана към списъка със съобщенията. Те всички бяха от негови клиенти — неговите патрони, както той мислено ги наричаше. Единият му благодареше за изпратените последни картини и съобщаваше, че плащането е извършено чрез превод по банка чрез Интернет, вторият споделяше своите наблюдения, а третият пишеше следното:

Венера засега е недостижима. Пропуснахте шанса си. Ще имате ли сили да тръгнете по-бързо следващия път, Харон? Ще потърся връзка с вас, когато имам новини.

Поздрав,

Хелиос

Глен изтри всички съобщения и след като излезе от Интернет, изтри и всички файлове на своя компютър, които бяха записани при посещенията му в Интернет, даже и тези от последната сесия. После извади поокъсания си екземпляр на „Цветя на злото“ и отвори отново страницата с предговора на Воглер. Прочете:

Работата на преводача се състои в това не само да предава текста от един език на друг, но и да го преобразува, да прави по-достъпни тези пленници на мрака, на влажните и глухи подземия на историята, да помага на тяхното появяване и раждане в този студен и негостоприемен въздух на действителността. Да бъдеш преводач значи да си акушер на кърваво, но триумфално прераждане.