Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 88

— Запали факлите — нареди Бенджамин — и след това можеш да се оттеглиш.

Икономът се канеше да възрази, но твърдият поглед на господаря ми го принуди да се подчини. Той щракна с огнивото и двете факли, поставени в ниши на стената лумнаха. Признавам си честно, че бях уплашен. Не че не бях виждал трупове. Старият Шалот е кавгаджия; роден побойник и войник, който е виждал повече битки, отколкото топли вечери сте изяли вие. Но онази стая ме смразяваше. Имах чувството, че сме в присъствие на призрак, на оживял мъртвец. Икономът затвори вратата зад себе си и сенките ни затанцуваха върху стената, докато гледахме като хипнотизирани капака на ковчега, почти очаквайки да се отвори, трупът да се надигне и да излезе. Бенджамин сигурно беше усетил настроението ми, макар че, разбира се, както винаги, той черпеше сили от присъствието ми.

— Отмести капака, Роджър.

Поех си дълбоко дъх и прокарах камата си под ръба на капака, освобождавайки дървените колчета, които го прикрепяха, от дупчиците им. Вдигнахме капака и внимателно го сложихме на пода. Ароматът от билките на балсаматорите изпълни стаята, примесен с лек неприятен дъх. После развихме савана, повдигнахме прозрачните воали и видяхме трупа на краля. Очите с тежки клепачи все още бяха полуотворени, както и устните; в трепкащата светлина на факлите кралят сякаш спеше. Почти очаквах да напипам пулс на шията му, да видя как гърдите се повдигат и спадат, как дългите бели пръсти се потягат към мен…

— Хайде, Роджър — прошепна Бенджамин.

— Божичко, господарю! Какво?

— Вдигни тялото.

Стомахът ми се обърна и сърцето ми заби бясно. Когато бях пленен от французите (да, това е друга история) трябваше да разчиствам трупове от бойното поле. Толкова се радвах, че съм жив, че местех тела без глави, крака и ръце, без да ми трепне окото. Но да вдигаш труп, който изобщо не прилича на труп, си е жив ужас. Никога не знаеш какво да очакваш.

(Виждам, че капеланът е позеленял около високите скули, с които толкова се гордее. Нека, може би така няма да бърза да си натъпче шкембето с деликатесите от моята кухня!)

Както и да е, в онази пуста стая в Шийн свалих меките ботуши от краката на трупа, внимателно разтворих синята роба и бялата памучна риза под нея. Бенджамин разхлаби набедрената препаска. Аз не можах да докосна тази част на тялото.

Балсаматорите внимателно бяха възстановили лицето, но тялото беше покрито с рани и обезобразено от дебела черна линия, която се простираше от чатала до врата.

— Виждаш ли, Роджър — обясни Бенджамин, — най-напред балсаматорите разрязват трупа и изваждат сърцето, стомаха и вътрешностите. Източват колкото се може повече кръв и умиват тялото с вкиснало вино. След това го напълват с билки и зашиват кожата.

— Благодаря, господарю — казах възпитано, обзет от слабост. Отчаяно се опитвах да се овладея и да не изпразня стомаха си от последното, което бях хапнал. — Какво трябва да докаже всичко това?

— Тялото е било обезобразено в битката. — Бенджамин посочи с върха на пръста си пурпурночервените кръстчета върху гърдите на трупа. — Това са рани от стрела. А тази — той посочи отстрани на гръдния кош — е от копие. — После протегна ръка и почука трупа над коленете. — Това са рани от меч. Подозирам, че кралят е бил обграден и леко ранен от стрелите. Някой е опитал да го свали, като забие копие под бронята му, докато друг е замахнал с меч към мястото, където се съединяват наколенниците му. Но това не го е убило.