Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 90

— Нейно величество кралицата и малката й дъщеря, принцеса Мери.

— Те не бива да знаят! — прошепнах аз. — Господарю…

Бенджамин разбра предупредителния ми поглед. Минахме покрай иконома, прекосихме отново двора и влязохме в главната сграда. Почти бяхме отминали входа към главната зала, когато женски глас извика:

— Сеньор Даунби! Сеньор Даунби!

Бенджамин спря толкова рязко, че едва не се блъснах в него. Една жена стоеше на прага на залата. Носеше рокля от червено моаре, поръбена със златисто и бял копринен воал, а около шията имаше златна огърлица с гранати. До нея стоеше малко червенокосо момиче с бледо лице и тъмни очи. Жената повдигна воала си и се приближи.

— Ваше величество! — Бенджамин падна на едно коляно и ме дръпна за ръкава да направя същото. — Роджър — прошепна ми той, — това е кралицата!

Жената се приближи. Погледнах и видях добродушното жълтеникаво лице на Катерина Арагонска. Тя също ме погледна и долових как в очите й проблеснаха весели искрици.

— Сеньор Даунби, моля те, стани. Приятелят ти също!

Бенджамин се изправи леко изчервен и погледна през рамо, надявайки се, че икономът няма да се появи.

— Ваше величество — заекна той, — вие знаете името ми?

Тя се усмихна, но очите й станаха непроницаеми.

— Имам добра памет за лица и имена, сеньор Даунби. Ти си племенникът на кардинала. Виждала съм те в двора. Свикнала съм да… — сега тя заекна — да забелязвам новите лица, които се появят. — Кралицата побутна леко момичето пред себе си. — Но вие не познавате дъщеря ми, принцеса Мери.

Поклонихме се и целунахме малката бяла ръка.

— Ваше величество, мислехме, че сте в Уиндзор.

Кралицата отмести поглед.

— Не мога — отвърна тя с гърления си глас, който разкриваше испанския й произход. — Не мога да споделям стаята… — Тя облиза устни. — Аз съм инфанта на Испания и кралица на Англия. Каквото и да казва съпругът ми, не мога да споделям една и съща стая с проститутка!

Погледнах мургавото й лице, изпълнено с гняв и обида, после към малката Мери до нея, която години наред понасяше обидите, нанасяни на любимата й майка.

(Знаете ли, че Хенри често правеше така! Зарязваше Катерина и Мери в някой далечен дворец, докато той ходеше по жени. Когато най-накрая се разведе с Катерина, я изпрати във влажен и студен дом с надеждата, че ще настине и умре. Разбира се, това не стана! Дебелият негодник я отрови. Много малко хора знаят това, но аз присъствах, когато разрязаха трътлестото тяло на бедната Катерина и извадиха сърцето й. Повярвайте ми, беше черно и подуто като гниещ свински мехур. Мери, разбира се, никога не забрави това! Не вярвайте на историите, че крал Хенри бил заровен в Уестминстър. Бях там през нощта, когато тя ексхумира тялото на баща си и накара да хвърлят разложените му останки в Темза. Мир на праха им, бяха две добри жени, към които един жесток мъж се отнесе ужасно! Но това тепърва предстоеше.)

В Шийн Катерина изглеждаше щастлива да види приятелско лице. Побъбрихме известно време и Бенджамин се канеше да се сбогува, когато кралицата пристъпи напред.

— Сеньор Даунби, защо сте тук? Носите ли ми съобщения?