Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 80

— Какво стана после? — попита господарят ми. — Какво направиха с тялото?

— Съри накара да го съблекат. Изпратиха окървавената му дреха на юг като трофей, а обезобразените останки предадоха на балсаматорите. Те извадиха стомаха и вътрешностите и натъпкаха тялото с ароматни треви и билки.

— Сигурен ли си, че тялото беше на краля?

Осуалд се усмихна зловещо.

— Да, именно там е загадката. Виждате ли, Джеймс носеше верига около кръста си — такъв обет беше дал за покаяние.

— И?

— На трупа нямаше верига.

— Тялото беше ли на краля?

— Възможно е…

— Но ти казваш, че на него не е имало верига!

— А! — Осуалд изтри устни с опакото на дланта си. — Говори се, че точно преди битката Джеймс се любил с лейди Херън. Дамата се оплакала, че веригата жули кожата й, затова Джеймс я свалил.

Осуалд протегна ръка към парите, но Бенджамин я спря.

— Сигурно има още нещо, нали? Не ме заблуждавай. Какво стана с тялото?

— Беше изпратено на юг.

— А после?

— После нищо.

Бенджамин взе златото.

— Е, мастър Осуалд, от нищо нищо не се печели.

Бенджамин се накани да стане.

— Е, Осуалд, ти не стана по-богат, но ние научихме нещо. Каква полза имаш от това?

Мъжът огледа с подозрение препълнената кръчма.

— Какво искаш да кажеш? — попита той с надебелял език.

— „От дванайсет по-малко трябва да са с три“ — изрецитирах аз, — „иначе на краля син не ще се роди.“

— Не тук! — прошепна той. — Елате!

Шотландецът стана и олюлявайки се излезе навън. Последвахме го до малка воняща уличка близо до кръчмата.

— Е, Осуалд, какво означават тези стихове?

— В Келсо… — заекна той, после внезапно замръзна, изпъчи гърди, отметна глава и аз гледах изненадан как кръв шурна от устата му като вода от препълнена канавка; очите му се завъртяха в орбитите, езикът му се показа, сякаш искаше да каже нещо, после падна, давейки се в собствената си кръв върху покритите с мръсотия камъни. Бенджамин и аз се обърнахме с извадени ками и се втренчихме в сенките, но ни посрещна само тишина. Камата можеше да е дошла от всякъде: от някой тъмен прозорец, сенчест вход или покрива на някоя от ниските сгради от двете срани на улицата.

— Не се плаши, Роджър — прошепна Бенджамин. — Те убиха човека, за когото бяха дошли.

Наведе се и извади камата, дълбоко забита между раменете на Осуалд. От раната бликна кръв. Обърнах Осуалд. Не беше мъртъв; на устните му имаше кървава пяна и миглите му трепкаха.

— Свещеник — прошепна той.

Бенджамин се приведе над него.

— Свещеник! — повтори Осуалд.

Очите му се отвориха и се взряха в тъмното нощно небе.

— Спасението на душата ти — прошепна Бенджамин — зависи от истината. Кажи ни какво знаеш.

— При Флодън — промърмори мъжът, — в Келсо… Селкърк знаеше истината.

Осуалд отвори уста отново, сякаш се канеше да каже още нещо, но се закашля, задави се с кръвта си и главата му клюмна една страна. Единственото му око беше изцъклено сякаш в транс. Бенджамин потърси пулс или някакъв признак на живот и поклати глава. Свих се, опитвайки се да овладея тръпките на страха, който беше обхванал цялото ми тяло.