Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 81

— Хайде, Роджър — прошепна господарят ми. — Той е мъртъв. Да се върнем в кръчмата, все едно нищо не е станало.

Разбира се, приех. Нищо не е в състояние да накара стария Шалот да закопнее повече за чаша вино от гледката на мъртвец и кръв! Върнахме се обратно в кръчмата и си поръчахме нови чаши. Бенджамин се приведе пред масата и започна да изброява на пръсти.

— Първо, да забравим за убийствата — Селкърк, Рутвен, Ървайн, а сега и Осуалд. Те са само мехурчета върху тъмно езеро. Какво друго знаем?

Реших да разкрия какво съм научил.

— Част от значението на стиховете на Селкърк е вече ясно — казах. — Първият ред още е загадка, но соколът е Джеймс. Затова Ървайн е нарисувал птицата на стената на кръчмата — голяма птица, каза прислужницата, с корона. Личният герб на Джеймс IV беше ястреб или сокол с корона.

Бенджамин се усмихна.

— Ами агнето?

— Граф Ангъс — отвърнах. — Ако разместиш буквите на името, Angus става Agnus, на латински — агне.

Бенджамин кимна.

— Разбира се — прошепна той. — Това обяснява строфите „В гнездото на сокола агнето заспа.“

— С други думи — продължих аз, — граф Ангъс е легнал там, където някога е лежал соколът, между чаршафите с кралица Маргарет.

Бенджамин присви очи, сякаш за първи път разбираше колко струвам.

— Продължавай, Роджър.

— Лъвът — прошепнах аз — също е Джеймс. На шотландското кралско знаме има изправен червен лъв.

Господарят ми прехапа устни.

— Съгласен съм — каза той, — но как може този лъв да плаче, макар да е умрял?

— Мисля, че Осуалд щеше да ни каже — отвърнах, — преди нечия кама да се забие в гърба му. Кой го уби според теб?

Бенджамин разклати виното в чашата си.

— Един Бог знае — отговори той. — Може да е всеки. Агрипа, Ангъс, наемните му убийци или някой, получил заповеди от убиеца в Ройстън. — Той се облегна на стената, забравил за шума около нас. — Кажи ми пак стиховете.

Започнах тихичко да рецитирам:

От дванайсет по-малко трябва да е с три или на краля няма принц да се роди. В гнездото на сокола агнето заспа, Лъвът пък си поплака, макар и да умря. Сега истината Се Намира В Ръцете Свети на мястото, което крие костите на Дионис.

Бенджамин се изправи на стола.

— Знаем, че Джеймс е или е бил соколът и лъвът; граф Ангъс е агнето. Ами останалото? — Той млъкна и поклати глава. — Чудя се какво искаше да каже Селкърк с фразата „Мога да преброя дните“? — Огледа шумната кръчма. — И защо ни изпратиха за посредници? — господарят ми ме погледна тревожно. — Ти чу Д’Обини — кралица Маргарет е добре дошла в Шотландия. Защо тогава е нужен този фарс — среща с шотландските пратеници! Кралицата сигурно се бои от нещо. Какви са тайните, които споделя с втория си съпруг, граф Ангъс?

— Мъртвото дете — отвърнах аз. — Александър, херцог Рос. Около него има някаква тайна.

Бенджамин почука с пръсти по масата.

— Да — каза той. — Чудя се…

— Какво, господарю?

— Нищо. Беше просто хрумване — той подпря глава на ръцете си и ме погледна. — Но мисля, че знам как са умрели Селкърк и Рутвен. Все пак, трябва да помисля още, да се огледам, да подредя фактите — той се изправи. — Едно е сигурно — не можем да останем със свитата на кралица Маргарет. Вече бяхме предупредени с бялата роза, оставена в стаята ни. Време е да си тръгнем.