Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 79

Пробихме си път сред навалицата и застанахме пред мъжа, който се беше подпрял на покритата с мазни петна маса.

— Може ли да седнем при теб, сър?

Мъжът вдигна поглед. На трепкащата светлина на свещите деформираното му лице изглеждаше чудовищно грозно.

— Кои сте вие? — завалено попита той.

— Бенджамин Даунби и Роджър Шалот, английски благородници, близки познати и приятели на лорд Д’Обини.

— И какво искате от мен?

— Да поговорим и да се почерпим с повечко кларет.

Здравото око на мъжа проблесна.

— И какво друго?

— О — отвърна Бенджамин, — можем да потъгуваме заедно за отминалата слава и мъртвите приятели.

— Например?

— За славата, загубена при Флодън и за смъртта на Джон Ървайн.

Мъжът застана нащрек.

— Какво искаш да кажеш? — грубо каза той.

Бенджамин се приведе над масата.

— От дванайсет трябва по-малко да е с три — изрецитира той — или на краля принц не ще се роди.

Как пребледня лицето на непознатия!

— Седнете — просъска той.

— Как се казваш? — попита го Бенджамин.

Пияницата се ухили, разкривайки черни остатъци от зъби.

— Можеш да ме наричаш Осуалд, войник от пограничната охрана, сега на служба при лорд Д’Обини.

Бенджамин се обърна и извика да донесат още вино. След като прислужницата ни го поднесе, той вдигна наздравица за новия ни приятел.

— А сега, Осуалд, кажи ни това, което каза на Ървайн.

— И защо?

— Ако го направиш — тихо отвърна Бенджамин, — ще напуснеш Нотингам като богат човек.

— А ако не го направя?

Усмивката на господаря ми стана по-широка.

— Тогава, Осуалд, ще напуснеш Нотингам като мъртвец! — Бенджамин се наведе над масата. — За Бога! — прошепна той. — Ние сме приятели. Желаем ти доброто, но Ървайн е мъртъв. Какво знаеш?

Негодникът внимателно изучаваше Бенджамин. Единственото му око сякаш се опитваше да проникне в душата му. Най-накрая той свали поглед от господаря ми.

— Изглеждаш ми честен човек — промърмори той неясно. После рязко погледна към мен. — Което не бих могъл да кажа за приятеля ти. Както и да е, ти спомена, че ще стана богат?

Бенджамин извади три златни монети от кесията си и ги сложи по средата на масата.

— Разказвай, Осуалд. Ти беше при Флодън, нали?

— Да, бях — отвърна Осуалд и по окото му си пролича, че се отнесе в спомени. — Мястото ми беше близо до краля. Беше ужасно клане — прошепна той. — Истинска кървава баня. Забравете историите за благородни рицари и звън на оръжия — беше просто кървава сеч. Хора падаха навсякъде, гърчеха се на земята с огромни рани по лицата и гърдите — той отпи голяма глътка. — Видях краля в блестящата си броня да стои пред знамената с лъва и сокола. Той падна, те също. — Осуалд се изправи на пейката и поклати глава, сякаш излизаше от транс. — Удариха ме и изпаднах в безсъзнание. На сутринта се свестих с болки в главата и пленник. Съри, английският военачалник, накара мен и други шотландци да претърсим бойното поле за тялото на крал Джеймс.

— Бързо ли го открихте?

— Не, минаха часове преди да го изтеглим изпод купчина окървавени трупове. От гърлото му все още стърчеше стрела. Лицето и дясната му ръка бяха обезобразени.