Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 95

— Милото ми мъжленце — гальовно напяваше Винъс и докато пръстите й го галеха нежно и опитно, мозъкът й щракаше. До срещата с Фор Фингър Уу оставаше половин час. Беше хитро да го накара да почака, но не трябваше да прекалява. Възможно е страстта му да отмине. При последната им среща бе толкова доволен, че обеща, ако преживяването се повтори, да й подари пръстен с диамант.

— Гарантирам — задъхано му отговори тя, кожата й лепнеше от пот след двата часа концентрирана работа, чувстваше се замаяна от невероятно дългата му експлозия.

Притвори очи, припомняйки си изумителните му усилия, неговия размер, съобразяване и безспорната му техника. „Айейа! Страхотно — мислеше тя, продължавайки да масажира бившия си любовник. — Ще имам нужда от всяка капка енергия и от всяка моя част. Моята yin ще успее да обуздае този порочен стар yang.“

— Как е сега вратлето, моя най-скъпа любов? — пошепна му тя.

— По-добре, по-добре — неохотно се обади Ричард. Главата му се проясни и той си даде сметка, че пръстите й бяха толкова умели, колкото устата и другите й безценни части.

Привлече я на коленете си и самоуверено бръкна с ръка в дълбокото деколте на роклята, която беше купил за нея миналата седмица. Започна да гали гърдите й. Тя не се съпротиви, той смъкна едната презрамка и започна да хвали големината, стегнатостта и формата им. Топлината им го възбуди. Протегна другата си ръка към yin но преди да се усети тя се отскубна.

— Ох не, татенце! Достопочтеният червен ми е на гости — и колкото и да ни се иска…

— Така ли? — подозрително възкликна Куанг. — Достопочтеният ч… не трябваше ли вдругиден да дойде?

— Ох не, пристигна бурно тази…

— Ами? Трябва да е след два дни. Знам го, погледнах календара, за да съм сигурен, преди да дойда! За глупак ли ме вземаш? Да не мислиш, че съм тръгнал на лов за тигри с въдица? Срещата ни отдавна е определена за днес. Защо смяташ, че трябваше днес да съм в Тайван? Никога не ти е избързвал…

— Тази сутрин ми дойде — шокът от пожара и още по-големият, че си ме изоставил, трябва да са били причината…

— Ела тук, малка нахалнице!

— Ох не, татенце.

Преди да успее да се измъкне, той я сграбчи, постави я отново на коленете си и започна да й вдига роклята. Винъс беше стара кримка и шампион на стотици двубои, независимо че бе само на деветнадесет години. Не се съпротивляваше, само по-силно се притискаше към него, извиваше се, галеше се и шепнеше в ухото му.

— Татенце, много е грешно да се месиш в работите на червения гостенин и колкото и да ми се иска да си в мен, двамата знаем и други начини за постигане на удоволствието.

— Но пръв аз искам…

— Пръв? Пръв? — Доволна, тя почувства възбудата му, галейки го. — Айейа! Колко си силен и мъжествен! Затова онези нахалнички искат мойто татенце. Толкова си буен, похотлив и прекрасен.

Умело извади члена му и го остави задъхан.