Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 93

— Аз съм съгласен за монетата. Но не утре. Другата седмица. На петия ден.

— Утре.

— Почтени чичо, може би би могъл утре отново да помолиш приятелите си. Утре сутринта. Може би биха могли да помогнат на тай-пана. — Проницателните му очи се обърнаха към Йан. — Утре е петък — каза той на английски — какво ще кажете за понеделник в… в четири часа следобед за монетата? — Той го повтори и на хакло.

— Защо по това време? — попита Уу раздразнен.

— Паричният пазар на чуждия дявол се затваря на третия час от следобеда, почтени чичо. До това време „Ноубъл хаус“ или ще я бъде, или не.

— Ние винаги ще бъдем „Ноубъл хаус“, мистър Чой — обясни вежливо Дънрос на английски, впечатлен от умението на младия човек и от неговата проницателност. — Аз съм съгласен.

— Айейа?

Когато Пол Чой свърши, старецът изсумтя.

— Първо ще проверя небесно — земните токове, за да видя дали това е благоприятен ден. Ако е така, съгласен съм. — Той посочи Пол Чой с палеца си. — Иди на другата лодка.

Когато останаха сами, старецът меко каза:

— Благодаря ти, Стари приятелю. Скоро ще имаме много повече общ бизнес.

— Помни, Стари приятелю, какво казва моят предшественик — гласът на Дънрос прозвуча зловещо: — Зеленоокият Дявол, и тя, Хег Струан и Висшите тигри изричат велико проклятие срещу белите прахове. Онези, които извличат облага от тях, са прокълнати.

Съсухреният стар моряк нервно вдигна рамене.

— Каква връзка има това с мен? Нищо не зная за бели прахове. Дю не ло мо на всички бели прахове. Нищо не зная за тях.

Разтреперан Дънрос си наля. Почувства, че сампана отново тръгна. Пръстите му извадиха восъчните отпечатъци.

„Хиляда на едно, че монетата е истинска. Всемогъщи Боже, какво ще иска този дявол? Наркотици, обзалагам се, че ще е нещо с наркотици. Това за проклятието беше съчинено — изобщо не е част от сделката на Дърк. Дори и така, аз няма да се съглася на наркотици.“

Беше неспокоен. Виждаше написаното в Библията. Самият той подписа и потвърди, давайки съгласието си пред Бога „да помогна на онзи, който представи една от половинките, независимо от това какво ще иска, стига да е във властта на тай-пана да го даде…“

Слухът му долови чуждото присъствие, преди да чуе звук. Една лодка леко се доближи. Стъпки от крака. Застана нащрек, защото не познаваше опасността.

Момичето беше младо, красиво и весело.

— Казвам се Сноу Джейд, тай-пан. На осемнадесет години съм и съм личен подарък от почтения Уу за през нощта.

Леещият се кантонезки, спретнатата cheong-sam, висока яка, дълги крака обути в чорапи и високи токове. Тя се усмихна, показвайки прекрасните си бели зъби. — Той си помисли, че може да имате нужда да похапнете.

— Така ли? — измърмори Йан, опитвайки се да събере мислите си.

Тя се засмя и седна.

— О, да, така каза той и аз също желая да се подкрепите. Умирам от глад, а вие? Почтеният Голдтут е поръчал една-две хапки, за да възбуди апетита ви: бързо приготвени пържени скариди в грахови шушулки, кълцано телешко в сос от черен боб, малко изпържени кнедли по шанхайски, зеленчуци, зеле от Сечуан и пикантно пиле по Ч’ианг Пао. — Тя засия. — Аз съм десертът.