Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 96

— В леглото, моя най-сладка любов — стенеше той. — Първо бренди, после да поспя в…

— Точно така, но не тука, о не! — твърдо каза тя, помагайки му да се изправи.

— Ех? Но аз трябва да съм в Тай…

— Да, значи отиваш в клуба!

— Но аз…

— Ох, но ти измъчи бедната си дъщеричка — мърмореше докато го оправи и вдигна от място и докато се усети го заведе към вратата. Там страстно го целуна, закле му се във вечна любов, обеща да се видят утре пак и затвори вратата зад гърба му.

Отмалял, той стоеше с подгъващи се колене, с лепнеща от пот кожа и с желание да удря по вратата с юмруци, предявявайки претенции за леглото, което плащаше. Не го направи. Затътри се към асансьора.

Слизайки надолу изведнъж му светна. Спомни си, че чекът бе само за един месец. Беше забравила обещанието му да увеличи издръжката й на 500.

— Иий, чудесни малки устнички — кикотеше се той, — yang надхитри yin въпреки всичко!!! Добре те преметнах сега.

Винъс изми зъбите си и започна да си оправя грима. Видя амата в огледалото.

— Ах Пу — извика весело тя, — донеси ми черния шлифер и се обади за такси… побързай или ще те ощипя и по двете бузи!

Старата жена побърза да се подчини, доволна от доброто настроение на господарката.

— Вече извиках такси — с хриптящ глас отговори тя. — Ще чака долу на задния вход. Добре е да изчакаш няколко минути в случай, че татенцето се усъмни!

— Ами, тази стара костенурка сега не става за нищо! Има сила, колкото да се строполи на задната седалка в колата и да го закарат в клуба.

Винъс направи още няколко финални поправки на грима и се усмихна доволна на изражението си в огледалото.

„Сега напред за диаманта“ — развълнувано помисли тя.

— Кога отново видя Пол? — попита Лили Су.

— Скоро. Следващата седмица. — Хавъргил привършваше с обличането и неохотно взе шлифера си. Наетата от него стая беше малка, но чиста и приятна. Имаше баня с течаща топла и студена вода. — Ще ти звънна, както обикновено.

— Защо тъжен Пол?

Той се обърна и я погледна. Не беше й казал, че скоро напуска Хонконг. Тя го гледаше от леглото. Кожата й бе гладка и свежа. Виждаха се вече почти четири месеца. Не беше само негова приятелка, защото не й нае квартира и не й плащаше издръжка. Работеше с други момичета в „Хепи хостис данс хол“, любимото му нощно заведение. Притежателят Уан Ай Пок, беше стар клиент на банката, а менажерката, умната мама-сан, знаеше навиците му и се съобразяваше с тях. Беше имал много приятелки от това заведение, повечето от тях за по няколко часа, някои за месец, много малко за по-дълго. И само един неприятен спомен през тези петнадесет години. Едно от момичетата се опита да го изнудва. Той веднага съобщи на мама-сан. Момичето трябваше още същата вечер да напусне заведението. Нито тя, нито сводникът й бяха видени повече.

— Защо тъжен?

„Защото напускам Хонконг, искаше му се да каже. Защото искам нещо изключително, което не мога да имам, не трябва да имам, не ми стига дързостта да го имам. Господи! Как те искам.“

— Не съм тъжен, Лили. Само уморен — каза той, вместо това, което мислеше.

— Всичко бъде добре — успокои го тя. — Обади скоро, хей?