Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 97

— Да, да, ще се обадя.

Уговорката му с нея беше съвсем проста. Обаждаше се по телефона, ако не я намереше предупреждаваше мама-сан и още същата вечер идваше в заведението с приятели или сам. Танцуваше няколко танца с Лили, поръчваше напитка, после тя напускаше заведението. След около половин час той плащаше сметката и идваше след нея тук, като предварително е платил за стаята. Не идваха заедно, защото тя не искаше да бъде видяна от съседите или по улиците с чужденец. Щеше да пострада репутацията й. Всяко момиче, извън заведението, е смятано за най-долна блудница и е осмивано открито и презрително. Цената й катастрофално щеше да падне.

Хавъргил знаеше, че за Хонконг това е обичайно и не се смущаваше.

— Довиждане — каза той, — благодаря ти.

Искаше му се да остане с нея или да я вземе със себе си.

Останала сама, тя даде воля на прозявката, която дълго време потискаше и се отпусна по гръб в луксозното легло. Беше разхвърляно, но хиляди пъти по-удобно от походното легло в квартирата й.

Леко се почука на вратата.

— Благородна лейди?

— Ах Чан?

— Да, аз съм. — Вратата се отвори и възрастна прислужница тихо пристъпи вътре. Носеше чисти хавлии. — Ще, останете ли тук да спите?

Лили Су се поколеба. По принцип в това заведение за срещи, клиентите си плащаха за цялата нощ. Съществуваше практика, ако се освободи стаята по-рано, менажерът да върне на момичето част от платената сума.

— Оставам — каза тя, решила да се наслади на лукса. Не беше сигурна, кога пак ще има тази възможност. Междувременно, клиентът можеше да се разори или до следващата седмица да му се случи нещо.

— Джос — каза тя, — моля, приготви ваната.

Мърморейки, старата прислужница, направи каквото й заповядаха и излезе. Лили Су отново се прозя с удоволствие, заслушана щастливо в течащата вода. Беше уморена. Денят беше изтощителен. Тази вечер клиентът й говореше повече от обикновено. Опитваше се да заспи и да не слуша, долавяше откъслечни думи, но беше доволна, че не се налага да участва в разговора. От дълъг опит знаеше, че това е начин за разтоварване, особено за такъв стар варварин. Много странно! „Няма нищо, ако yang е слаб или ако ти говорят или мърморят или роптаят на техния заплетен език или ако подсмърчат в прегръдката ти. Варварите правят това — мама-сан й бе казала за тези неща. — Запуши си ушите. Запуши си носа, за да не дишаш старата плътска миризма и му помогни да изживее момента на удоволствието. Той е наш стар приятел, плаща добре и веднага, престижно е да имаш за покровител такъв клиент. Бъди радостна и жизнена, преструвай се, че го намираш мъжествен и се отплати за парите, които дава“.

Лили Су беше сигурна, че се отплаща за парите. Да. Джос е много добър към мен. Ох толкова по-добър, отколкото с моята сестра и любовника й. Бедната Фрейгрант Флауър и Намбър Уан Сан Чен. Каква трагедия! Каква жестокост!

Тя потрепери.

„Ох, тези ужасни Бивши вълци! Да му отрежат ухото, да го убият и да плашат цял Хонконг. Нещастната ми сестра, пребита до смърт. Боже, какъв Джос!“