Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 94

54

24:35 часа

Раздразнено и настоятелно банкерът Куанг натискаше звънеца на входа. Вратата се отвори и Винъс Пун се развика на китайски.

— Как смееш да идваш по това време на нощта, без да си поканен! — Беше издала напред брадичка, с едната ръка държеше вратата, а другата беше опряла властно на хълбока си. Облечена бе във вечерна, зашеметяваща рокля с дълбоко изрязано деколте.

— Мирувай, мазна уличнице! — викна й банкерът Куанг, бутна я и влезе през отворената врата. — Кой ти плаща наема? Кой купи тези мебели? Ами роклята на гърба ти? Защо не си готова за леглото? За…

— Да мирувам! — нейният глас беше пронизителен и лесно го заглушаваше. — Ти плащаш наема, но къде беше днес, когато трябваше да го платиш? Айейа?

— Тук! — банкерът Куанг извади чека от джоба си и го развя под носа й. — Забравям ли си обещанията аз — не! Ти забравяш ли ги — да!

— Ох, помни ли, татенцето? — запримига Винъс Пун. Гневът й изчезна, лицето й се проясни, заговори с меден глас. — Казаха ми, че си изоставил бедната си самотна дъщеричка и си се върнал при онези никаквици от „Блоър стрийт“ 1.

— Лъжи! — Куанг въздъхна с облекчение, независимо, че беше самата истина. — Защо не си се приготвила за леглото? Защо си с тази ро…

— Трима души се обадиха и казаха, че си бил там в 4.15. Колко са отвратителни хората — продължи напевно тя, знаейки, че наистина е бил там, но само, за да представи банкера Чинг, от когото се надяваше да вземе допълнително оборотни фондове. — Горкото татенце, колко са ужасни хората. — Докато говореше така умилкващо, тя бавно се приближи към него, изведнъж ръката и се стрелна и грабна чека, преди той да е успял да го дръпне, независимо че гласът й продължаваше да е сладникаво напевен. — Благодаря, татенце, благодаря от дъното на душата си… О… хо! — очите й светнаха, гласът й отново стана писклив и жлъчен. — Не си го подписал, стара мършо! Пак твоите банкерски номера! Ох! Идва ми да се убия пред вратата ти… не, по-добре пред телевизионната камера и да разкажа на цял Хонконг да знае какъв си. Ох, омръзна ми…

Нейната ама беше вече влязла в дневната и започна да й приглася. Двете го заливаха със знойни ругатни, обвинения и предизвикателства.

Той ругаеше безпомощно, но това само засилваше крясъците им. В един момент успя да се овладее и победоносно извади писалка, дръпна с жест чека и го подписа. Врявата секна. Винъс Пун го взе и внимателно го прегледа — много, много внимателно. После чекът потъна в чантата й.

— Ох благодаря, благородни татенце — каза хрисимо тя, обърна се към амата и рязко я скастри: — Как си позволяваш да се месиш в любовната свада на господарката си? Ти разнасяш отвратителните хорски клюки за мойто татенце! Вън! Донеси веднага чай и нещо за ядене! Вън! Бренди, татенцето има нужда да си пийне нещо, хайде бързо!

Прислужницата, преструвайки се на уплашена от гнева на господарката, забързано излезе от хола. Винъс, гугукайки обви ръце около врата на Ричард Куанг.

Накрая, омилостивен, той позволи да бъде успокояван и черпен. През това време се тюхкаше и оплакваше от злата си участ, от подчинени, от приятели и длъжници, които неблагодарно го изоставят, след като си е скъсал гьона от работа за тяхно добро.