Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 92

— Едната страна лесно би могла да подкупи този, който ще изследва монетата.

— Разбира се. Но преди да се срещнем с него ще разменим двете половинки. Ние ще си познаваме нашата, вие вашата — но той не би могъл нали?

— Може да бъде подготвен за това.

— Разбира се. Но, ако ние… ако ние направим това утре и ако Уу ви даде думата си да не се опитва да нагласява нещата предварително, тогава става, нали? — Младежът избърса потта от лицето си. — Господи, тука е толкова задушно.

Дънрос размисли. После обърна студените си очи към Фор Фингър.

— Вчера аз помолих за услуга, ти каза — не.

— Онази услуга беше нещо различно, тай-пан — отвърна старецът веднага, а езикът му се мяташе като на змия. — Онова не беше същата услуга, като едно старинно обещание, което изплаща стар дълг.

— Ти попита ли приятелите си, които могат да имат отношение към молбата ми, айейа!

Уу запали друга цигара. Гласът му стана по-остър.

— Да. Приятелите ми са загрижени за „Ноубъл хаус“.

Тишината се сгъсти. Дънрос видя лукави очи да се стрелват към Пол Чой и после отново към него. Знаеше, че е в капан заради монетата. Ще трябва да плати. Ако беше истинска трябваше да плати, независимо дали е открадната или не. Открадната от кого? Кой е могъл да има монета? Дърк Струан никога не узна на кого са дадени останалите. В завещанието си беше написал, че подозира, че един е ходил при неговата любовница Мей-мей, но нямаше причина за такъв подарък от Джин-куа. Ако е зависело от Мей-мей, съобрази Дънрос, тогава тя трябва да е минала в Шити Т’Чънг, който понастоящем е главата на линията Т’Чънг, линията на Мей-мей. Може би е била открадната от него. Кой друг в Хонконг?

Ако тай-панът или Хег не можеха да дадат отговор на това, и аз не мога. Няма семейна връзка чак до Джин-куа.

В мъчителната тишина Дънрос наблюдаваше и изчакваше. Още една едра капка пот капна от брадичката на Пол Чой докато гледаше баща си, а после отново към масата. Йан усети омраза и това го заинтригува. Забеляза, че Уу премерва по особен начин Пол Чой.

— Аз съм арбитърът на Хонконг — каза той на английски — подкрепи ме и след седмица могат да се очакват големи облаги.

— Айейа?

Йан наблюдаваше Пол Чой. Видя, че вдига поглед изненадан.

— Моля ви, преведете, мистър Чой — каза той.

Пол Чой се подчини. Дънрос въздъхна, доволен. Пол Чой не преведе.

— Аз съм арбитърът на Хонконг.

Отново тишина. Той се отпусна, вече по-спокоен, защото усещаше, че и двамата мъже захапаха въдицата.

— Тай-пан, приемате ли моето предложение за монетата? — попита старецът.

— А относно моята молба, моята молба за парична подкрепа, съгласен ли си?

Уу ядосано каза:

— Двама мъже не са свързани така както дъжд в дяволска буря. Да или не за монетата?