Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 91

— Открадната или не — изплю се старецът — ти дължиш услуга. Айейа? — Дънрос само се загледа в него. — Айейа? Или лицето на Зеленоокия Дявол не е лицето на „Ноубъл хаус“?

— Откъде я взе?

Уу се втренчи в него. Угаси цигарата си в килима.

— Защо е трябвало Зеленоокият Дявол да се съгласява на четири монети? И защо е трябвало да се кълне в боговете, че той и всичките му наследници ще спазват неговата дума, айейа!

— За друга услуга.

— Ах, тай-пан, разбира се за друга услуга. Знаеш ли за каква услуга?

Дънрос се втренчи в него.

— Почтеният Джин-куа даде на заем на тай-пан моя прапрадядо четиридесет по 100 000 сребро.

— Четиридесет по 100 000 е четвърт милион долара. Преди сто и двадесет години. — Старецът въздъхна. Очите му още повече се свиха. Пол Чой стоеше затаил дъх, неподвижен. — Беше ли му поискан документ? Документ от твоя именит предшественик — срещу „Ноубъл хаус“.

— Не.

— Четиридесет по 100 000 сребро. Никакъв документ, никакъв… само доверие. Сделката беше само сделка между Стари приятели, никакъв… само доверие, айейа!

— Да.

Ръката без палец на стареца с открита длан се насочи и задържа половинката монета в лицето на Дънрос.

— Една монета заслужава услуга. Който и да я поиска. Аз я искам.

Дънрос въздъхна. След малко той наруши тишината:

— Първо да проверя дали съответства на другата половинка. След това искам да съм сигурен, че металът на тази е като метала на онази. Тогава ще поискаш услугата.

Той посегна да я вземе, но юмрукът се затвори здраво и се отдръпна, а Фор Фингър рязко посочи със здравия си палец Пол Чой.

— Обясни — каза той.

— Извинете, тай-пан — каза Пол Чой на английски, много неловко, ненавиждаше тясната каюта и дяволските завеси, всичко това заради едно обещание дадено преди дванадесет десетилетия от един пират на друг, и двамата главорези, ако половината разкази бяха истина. — Моят чичо иска да обясни как да се направи това. — Опитваше се да запази гласа си спокоен. — Той разбира се е на ясно, че вие ще имате уговорки и иска да е сигурен хиляда процента. В същото време не желае да се отказва от притежаваното поне в този момент. Докато не се увери по един или друг начин, той ще…

— Искаш да кажеш, че не ми вярва?

Пол Чой трепна при гневните думи.

— О, не, сър — отвърна той бързо и преведе онова, което беше казал Дънрос.

— Разбира се, че ти вярвам — усмивката на Уу се изкриви. — Но, ти вярваш ли ми?

— О, да Стари приятелю. Напълно. Дай ми монетата. Ако е истинска, аз тай-панът на „Ноубъл хаус“ ще удовлетворя молбата ти, ако е възможно.

— Когато и да помолиш, молбата ти трябва да бъде удовлетворена — кипна старецът.

— Ако е възможно. Да. Ако монетата е истинска ще ти направя услугата, ако не е — връщам ти монетата. Край.

— Не е край — Уу махна с ръка на Пол Чой. — Свършвай бързо.

— Моят… моят чичо предлага следния компромисен вариант. Вие ще вземете това — младежът извади плоско парче пчелен восък. — Върху него са направени различни отпечатъци на монетата. Имате възможност да сравните и да проверите дали тази половина пасва на другата, сър. Ръбовете са достатъчно остри, за да сте сигурен, почти сигурен. Това е първата стъпка. Ако сте удовлетворен втората стъпка е да отидем заедно при уредника на някой музей и да му дадем да провери и двете половинки пред нас. Тогава и двамата ще го узнаем едновременно. — От Пол Чой се стичаше пот. — Това е, което казва чичо ми.