Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 90

Пол Чой се размърда неволно при неочакваната злост в думите. Никой от мъжете не му обърна внимание.

— Така, така, тай-пан — каза старецът толкова смел, колкото и Дънрос, — да, сделката беше почтена, макар и изопачена, донякъде беше изопачена. Запознат ли си с нея?

— Не, изобщо не — каза Дънрос искрено. — Защо?

— Според сделката на всеки от вашите двадесет клипери капитанът е наш — моят дядо беше един от тях. По-нататък Зеленоокият Дявол се съгласи да вземе трима от момчетата на У Куок и да ги изпрати в неговата земя, за да ги обучи като чужденците в най-добрите училища, точно както неговите собствени синове. По-нататък тай-пан…

Очите на Дънрос се разшириха.

— Какво? Кой? Кои са тези момчета? Какви станаха те?

Фор Фингър Уу само се усмихна с крива усмивка.

— След това Зеленоокият Дявол се съгласи да достави един чуждестранен дяволски клипер за именития У Фанг Чой, въоръжен, с необходимите съоръжения и красив. У Фанг Чой плати за него, но тай-панът се разпореди и го нарече „Лотос Клауд“. Но когато Кълъм Слабия го достави почти две години по-късно вашият проклет главен адмирал Страйд Орлов, дойде от изток като убиец през нощта и уби нашия кораб и заедно с него и У Куок.

Дънрос отпи от брендито си, и чакаше външно спокоен, но беше шокиран. Кои можеха да са тези момчета? Дали действително е било част от сделката? В дневника на Дърк няма нищо, нито завещание за синовете на У Куок. Нищо. Кои мо…

— Айейа?

— Знам за „Лотос Клауд“. Да. И за мъже, капитани. Мисля, че бяха деветнадесет, а не двадесет клипера. Но не зная нищо за трите момчета. Що се отнася до „Лотос Клауд“, моят предшественик обеща ли да използва в бой кораба след предаването му?

— Не. О, не, тай-пан, не, той не е обещавал това. Зеленоокият Дявол беше умен, много умен. Смъртта на У Куок? Джос. Всички трябва да умрем. Джос. Не, Зеленоокият Дявол спази сделката. Кълъм Слабия, също. Ти ще спазиш ли сделката? — Фор Фингър Уу разтвори юмрука си.

Там лежеше половинката монета.

Дънрос я взе внимателно. Сърцето му биеше лудо. Гледаха го като змии, и двамата. Усети силата на техните погледи. Пръстите му една забележимо потрепнаха. Беше като останалите половинки монети, които все още бяха в Библията на Дърк в сейфа на Грейт хаус, две все още стояха, две бяха изчезнали, вече откупени. Подаде обратно монетата като се бореше да овладее треперенето на пръстите. Уу я взе, без да се интересува, че ръката му трепери.

— Сигурно е истинска — каза Дънрос, а гласът му звучеше особено. — Трябва да се провери. Откъде я взе?

— Тя е истинска, разбира се че е истинска, дю не ло мо. Признаваш ли, че е истинска?

— Не. Откъде я взе?

Фор Фингър запали цигара и се закашля. Прочисти гърлото си и се изплю.

— Колко монети имаше първоначално? Колко даде великият мандарин Джин-куа на Зеленоокия Дявол?

— Не съм сигурен.

— Четири. Имаше четири.

— А, една на твоя именит предшественик У Куок, платена и почтена. Защо великият Джин-куа ще му дава две? Не е възможно, следователно тази е открадната. От кого?

Старецът почервеня и Дънрос се запита дали не беше отишъл твърде далеч.