Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 89

— Я гледай, тай-пан! — каза Фор Фингър като се усмихна с беззъбата си усмивка. Той бързо се наведе под балдахина и седна. — Как ти добре? — каза той на ужасен английски.

— Чудесно, а ти? — Дънрос се загледа в него, опитвайки се да прикрие удивлението си. Фор Фингър Уу беше облечен в хубав костюм с чиста бяла риза и ярка безвкусна вратовръзка. Беше с обувки и чорапи. Последният път, когато Дънрос го видя облечен така беше нощта на пожара и единственият път години преди това на великолепната сватба на Шити Т’Чънг. Приближиха се и други крака. Пол Чой неловко седна.

— Добър вечер, сър. Аз съм Пол Чой.

— Добре ли сте? — попита той, усещайки голямото му неудобство и страх.

— Разбира се, благодаря, сър.

Дънрос се намръщи.

— Е, това е удоволствие. Сега за чичо ти ли работиш? — попита, поддържайки преструвката, че той и Фор Фингър Уу са се договорили за това. Беше чул за успешния му удар на стоковата борса от негов стар приятел Суржани.

— Не, сър. Работя в „Ротуел-Горнт“. Започнах само преди няколко дни. Тук съм, за да превеждам… ако имате нужда от мен. — Пол Чой се обърна към баща си и му обясни какво беше казал.

Фор Фингър кимна.

— Бренди?

— Имам, благодаря. — Дънрос вдигна чашата си. — Добре виждаш, айейа — очакваше старецът да продължи на хакло. Присъствието на Пол Чой увеличи предпазливостта на Дънрос.

Старият моряк бъбреше незначителни неща и пиеше уиски. На Пол Чой не му беше предложено нищо за пиене, нито пък той си сипа. Седеше в сянката, слушаше изплашен и не знаеше какво да очаква. Баща му го накара да се закълне, че ще пази тайна с клетви, от които косата се изправяше.

Накрая Уу се отказа да чака тай-пана да заговори и започна на хакло.

— Нашите семейства са приятели от много години — каза той като говореше бавно и внимателно, защото знаеше, че Дънрос не владееше хакло перфектно. — От много, много години.

— Да. „Сийбърн Уу“ и „Струан“ са като братя — отвърна предпазливо тай-панът.

Фор Фингър измърмори.

— Настоящето е като миналото, а миналото е настояще. Айейа?

— Старият сляп Тунг казва, че миналото и бъдещето са едно и също. Айейа?

— Какво означава за тай-пана на „Ноубъл хаус“ името У Куок?

Стомахът на Дънрос се сви.

— Той е твоят прадядо, айейа? Твоят именит предшественик. Син и главен адмирал на дори по-именития морски върховен началник на армията У Фанг Чой, чието знаме „Сребърният лотос“ се вя над цели четири морета.

— Единственият! — Фор Фингър се наведе по-близо и предпазливостта на Дънрос се удвои.

— Каква беше връзката между Зеленоокия Дявол, между първия тай-пан на „Ноубъл хаус“ и именития У Куок?

— Те се срещнаха в морето. Срещнаха се в устието на река Пърл от У…

— Близо, до Пок Лу Чау, между Пок Лу Чау и Апличау. — Очите на стареца бяха като цепнатини.

— После се видяха край Хонконг. Тай-панът се качи на борда на флагмана на Куок. Отиде сам и… — Дънрос се опита да намери думата — … и сключи сделка с него.

— Сделката беше ли написана на хартия и оспорвана?

— Не.

— Почтена ли беше?

— Отвратителна гадост е да се задават такива въпроси от Стар приятел, когато Старият приятел отсреща знае отговора.