Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 88

Понякога храната беше лоша или момичето лошо, но това е просто джос. Грешка, за която се разкайваш, но не е умишлена.

Дънрос се усмихна, виждайки как едър турист нервно се облекчава в една лодка с помощта на cheong-sam момиче. Ти си в добри ръце — беше доволен от суетенето и блъсканицата около него, купуваха, продаваха, заменяха. Да, китайците са истинските капиталисти на света.

Ами предложението на Тип Ток и Джонджон? Ами Ландо Мата и Тайтфист и „Пар-Кон“? Ами Горнт? Ами А. М. Г. и Рико Анджин и Съндърс и…

„Недей да мислиш сега за тях. Бъди умен и мисли за себе си. Фор Фингър Уу не те е повикал, за да обсъждате времето.“

Слезе по първите стъпала към морето и се насочи по кея към главните стъпала, светлината от уличните лампи хвърляше силни сенки. Изведнъж всички сампани започнаха да се бутат за място, техните собственици се провикваха, махаха. Когато се изкачи до горната част на стъпалата суматохата спря.

— Тай-пан!

Една добре подредена лодка за удоволствия се освободи директно пред него. Лодкарят беше нисък, тумбест с много златни зъби. Той носеше скъсани панталони каки и риза, мокра от пот.

Дънрос подсвирна като разпозна най-големия син на Фор Фингър Уу, лох-пан, шеф на флотилията от лодките за удоволствия на Уу. Не беше чудно, че останалите се отклониха от курса си. Беше впечатлен, че Голдтут Уу го посрещна лично. Той пъргаво излезе на палубата и го поздрави. Голдтут бързо подкара.

— Чувствайте се като у дома си, тай-пан — каза Голдтут на перфектен английски. Имаше степен бакалавър от Лондонския университет и пожела да остане в Англия. Но Фор Фингър Уу му нареди да се върне у дома. Беше любезен, тих и внимателен мъж и Дънрос го харесваше.

— Благодаря.

Върху лакираната маса имаше пресен чай, уиски и чаши, бренди и бутилирана вода. Дънрос внимателно се огледа. Каютата беше спретната и осветена с ненатрапчива светлина, чиста, мека и скъпа. От едно малко радио звучеше хубава музика. Това трябва да е флагманът на Голдтут — помисли си той — хем се забавлява, хем е на пост.

Не беше нужно да пита къде го отвежда Голдтут. Наля си малко бренди и добави газирана вода. Нямаше лед. Никога не използваше лед в Азия.

— За Бога — измърмори внезапно той, като си спомни какво каза Питър Марлоу за вероятността от инфекциозен хепатит. Петдесет-шейсет души са заплашени от това, независимо дали го знаят или не. Горнт също е един от тях. Да, но този мръсник има телосложение на секира за месо. Мръсникът дори не се е докоснал до фалитите. Какво да прави с него?

В каютата е прохладно и приятно, небето тъмно. Мина една огромна джонка, която пухтеше и той се облегна назад, наслаждавайки се на напрежението, което го обхвана, на предчувствието. Сърцето му биеше равномерно. Отпи от брендито, изчакваше спокоен.

Страната на сампана се отърка в друг сампан. Той съсредоточи слуха си. Боси крака ходеха по кораба. Два чифта ходила, единият пъргав, другият — не.